О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 823
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТА. НКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 832 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.06.08 г. по гр. д. № 676/2007 г. Пещерски районен съд е отхвърлил предявен от К. устройства /КЗУ/ А. , гр. С. срещу Г. Т. К., Т. К. , действащ като едноличен търговец с фирма “Ч”, и С. К. , ревандикационни искове за недвижим имот – стопански сгради – овчарник и сеновал, построени в имот пл. № 1* в м. “Т” по кадастралния план на яз. Батак, зона “В”.
С решение от 16.01.2009 г. по гр. д. № 848/2008 г. Пазарджишки окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на закона – чл. 79, ал.1 ЗС. В изложението към касационната жалба, подадено в изпълнение указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите на жалбата, е направено искане за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на чл. 280, ал.1 ГПК без да е конкретизирана нито една от хипотезите в нормата. В обстоятелствената част на изложението се твърди, че изводът на съда, че осъществяваното владение от първия ответник е било спокойно и явно и установено на правно основание, годно да го направи собственик, не съответства на данните по делото, с които е установено, че срещу изпълнителния директор на касатора Н. е било образувано предварително производство за извършено длъжностно престъпление.
Този факт е неотносим към въпросът дали са осъществени елементите на давностното владение.
От фактическа страна е установено че на 31.10.1994 г. Т. К. , действащ като едноличен търговец с фирма “Ч” е сключил с фирма “К” договор за съвместна дейност и договор за наем на имота, предмет на иска, на което облигационно основание едноличния търговец е установил държане на имота. На 29.11.1004 г. между същите страни е сключен договор, в който е отразено, че касаторът дължи на Е. “Ч” сумата 1300000 лева, поради което се съгласява вместо плащане да прехвърли на кредитора по вземането правото на собственост на имот: сграда “О” в м. “Т” в землището на гр. Б., оценен от агенцията по приватизация на сумата 1126112 лв. На 28.11.1994 г. е съставена фактура № 200 за извършена продажба на овчарник по оценка определена от агенцията за приватизация в полза на ЕТ” Ч. ”. През 1997 г. едноличния търговец се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на имота №, т. ІІ от 11.11.1997 г. съставен по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК отм., а през 2002 г. е продал имота на сина си Г. Т. К., за което е съставен н. а. № 23, т. ІІ от 21.06.2002 г.
Искът за ревандикация на имота е предявен на 19.10.2007 г. Първият ответник е противопоставил възражение, че е придобил правото на собственост върху имота и на основание давностно владение, което е осъществявал на правно основание, годно да го направи собственик. Възражението е намерено за основателно и искът отхвърлен, като е прието, че ищецът е загубил правото на собственост върху имота, тъй като друг го е придобил.
Касаторът е заявил, че е разрешен материалноправен въпрос за придобиване на имота на основание добросъвестното владение, в противоречие със закона, който изисква осъществяваното владение да е явно и спокойно.
Не се поддържа въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата или да е решен в противоречие със задължителната или трайна практика на ВКС.
Обосновано съдът не е приел за релевантен фактът, че срещу управителя на КЗР Н. , който е подписал протокола за предаване фактическата власт върху сградата, е образувано предварително производство, което е прекратено, като е намерено, че това лице няма качеството на длъжностно лице по смисъла на НК.
С това производство не е смутено осъществяваното от първия ответник, а преди това и от праводателя му владение. То е установено със знанието и по волята на собственика и в негова полза е изтекъл петгодишния давностен срок на което основание е придобил вещни права върху имота.
При преценка на посочения от касатора материалноправ въпрос от значение за изхода на спора, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2009 г. по гр. д. № 848/2008 г. Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: