О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 846
София, 04.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 30 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 874/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.02.2006 г. по гр. д. № 4323/2006 г. СРС е отхвърлил предявения от С. С. срещу С. С. иска за делба на недвижим имот – апартамент № 1* състоящ се от две стаи и кухня, намиращ се в ж. к. “Л”, бл. 7, вх. Г в гр. С. и на лек автомобил марка В. с ДКН № С* Приел е, че имотът и автомобила са придобити по време на брака между страните, но на основание давностно владение, установено от С. от 1994 г. те са станали изключителна негова собственост.
С решение от 29.12.08 г. хо гр. д. № 341/1997 г. Софийски градски съд е отменил първоинстанционното и е уважил иска за делба по отношение на апартамента и лекия автомобил като е допуснал тя да се извърши при права по ? за всеки от съсобствениците. Приел е за неоснователен доводът на ответника, да е станал собственик на тези вещите на основание давностно владение. Този извод е обосновал с това, че с предявяване на иска по чл. 21 СК от С. срещу С. С. , за установяване, че е изключителен собственик на имота, тъй като е закупен с негови лични средства, придобити от дарение, направено от баща му, е спрял да тече давностния срок и не е текъл до влизане в сила на решението на 12.01.1998 г., когато искът е бил отхвърлен. Изтеклият период след тази датата до предявяване на иска за делба на 22.02.2006 г. е със срок по-малък от 10 години, поради което е недостатъчен за придобиване на правото на собственост върху притежаваните от ищцата ? ид. ч. от апартамента и автомобила, поради което те са останали съсобствени между страните при равни права.
Недоволен от решението е останал ответникът по иска С. С. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с довод за необоснованост и неправилно прилагане на закона – чл. 79, ал. 2 ЗС.
Основава искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно института на давностното владение, спирането и прекъсването на срока, който е от значение за изхода на спора. Произнасянето е направено в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на това е представил решения по гр. д. № 4250/61 г. и 689/ 66 г. на ВС на РБ, І г. о.
След проверка на данните по делото и решението съобразно релевираната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тричленен състав на ВКС намира, че не е налице основание за това.
По делото е установено, че бракът между страните е сключен през 1968 г. По време на брака те са придобили лекия автомобил, а през 1991 г. са закупили апартамента, който е бил в степен на завършеност в груб строеж. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение на 28.11.1994 г. Ищцата никога не е установявала фактическа власт върху апартамента. Той е завършен от ответника, който е установил владение върху него.
На 28.12.1994 г. С. е предявил срещу бившата си съпруга иск по чл. 21, ал. 2 СК, за установяване, че той е изключителен собственик на апартамента, тъй като е вложил за закупуването му изцяло лично имущество. С решение от 20.07.1997 г. по гр. д. № 249/1995 г. на СОС, влязло в сила на 12.01.1998 г. искът е бил отхвърлен.
Въз основа на така установените релевантни за спора факти съдът е приел за установено, че за времето от 28.12.1994 г. до 12.01.1998 г. давностният срок е бил спрян, поради което изтеклият срок след това до предявяване на иска за делба срок е по малък от законоустановения с чл. 79, ал. 1 ЗС , поради което имотът е останал съсобствен между страните.
Крайният извод на съда е обоснован и законосъобразен, но по съображения различни от изложените.
След като искът по чл. 21, ал. 2 СК е бил отхвърлен спирането на давностния срок загубва правно действие, а давностния срок не се счита прекъснат – чл. 116, б. б ЗЗД.
Предявяването на иска по чл. 21, ал. 2 СК сочи, че касаторът е считал себе си за собственик на целия имот, тъй като е вложил за придобиването му средства, които определя като негова индивидуална собственост. Той не е имал съзнанието, че ищцата е собственик на 1/2 от имота и не е формирал воля да владее тази част с намерение да я придобие за себе си. Едва след отхвърляне на установителния иск по чл. 21 СК с влязло в сила решение, касаторът е започнал да владее тази идеална част от имота с намерение да я придобие, за себе си, отблъсквайки действията на ищцата да влезе във владение на имота. Субективният и обективният елементи от владението са били налице за времето от 12.01.1998 г. до предявяване на иска, но този период е по-кратък от 10 години, поради което е недостатъчен за придобиване право на собственост на това оригинерно основание.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос относно спирането и прекратяването на давността, не са се отразили на крайния извод, че изтеклият период, през който имотът е владян с намерение да бъде придобит, до предявяване на иска за делба не е достатъчен за да стане касаторът собственик и на притежаваната от ищцата ? идеална част от имота, поради което не може да бъде определен като решаващ.
Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.12.08 г. по гр. д. № 341/1997 г. Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: