О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 724
София, 17.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 333/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Л. К. М. от гр. Д. срещу решение № 505 от 07.11.2008 по гр. д. № 553/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3443/2007 г. на Русенски районен съд, за отхвърляне на предявен от касаторката ревандикационен иск за 19/199 ид. ч. от 287.50/717 ид. ч. от имот № 1* в гр. Р., ЕКАТТЕ 63427 и за 9/100 от ? ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда и двуетажна пристройка. Развит е довод за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Относно допустимостта на обжалването се позовава на хипотезата по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът дали договорът за издръжка и гледане сключен и за минало време подлежи на разваляне изцяло е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа довод и за нередовността й, тъй като не е формулиран решеният от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, тричленен състав на ВКС на РБ, І г. о. намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторката е поддържала, че е била сключила договор за продажба на ? ид. ч. от описания имот срещу поето задължение за издръжка и гледане с баща си К през 1991 г., както и за положените до този момент грижи. Развалянето на договора по съдебен ред, няма за последица прекратяване на договора за целия продаден имот, тъй като когато договорът е сключен и за минало време, той не може да бъде развален изцяло. На това основание счита, че се легитимира като собственик на посочените идеални части от имота, ревандикация на които иска.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение от 29.12.2000 г. по гр. д. № 409/2000 г. на Русенски районен съд, договорът е бил развален изцяло поради неизпълнение. Страни в производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД са били праводателят К. М. , нейн баща и касаторката. Влязлото в сила решение на основание чл. 220 ГПК е задължително за страните и техните правоприемници. Ответникът по ревандикационния иск К. К. М., нейн брат, е правоприемник на К. М. като наследник по закон, поради което е обвързан от решението за разваляне на алеаторния договора. Развалянето на договора за продажба има обратно действие – чл. 88, ал. 1 ЗЗД, поради което ищцата не може да черпи права от него. Имотът, предмет на договора, се е върнал в патримониума на праводателя – продавач по него, а след неговата смърт е станал съсобствен между страните на основание наследствено правоприемство при равни права съгласно чл. 5 ЗН.
Противоречието на изводите на съда с трайната практика на ВКС е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато те са направени при решаване на материалноправен въпрос от значение за изхода на спорното правоотношение.
В случая материалноправния въпрос дали следва да се развали договор за издръжка и гледане, когато той е сключен и срещу положени грижи за издръжка и гледане и за минало време, не е предмет на ревандикационния иск, по който се е произнесъл въззивния съд. Този довод е бил относим при разглеждане иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Договорът за издръжка и гледане е развален с влязло в сила решение. Този спор не може да бъде пререшаван – чл. 224 ГПК. Решаващият извод на съда, че договорът за издръжка и гледане не легитимира касаторката като собственик на идеални части от имота, предмет на разпореждане с договора, е направен при правилно прилагане на закона.
При извършената проверка на решението въз основа на данните по делото и правните изводи, не се установи да е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 07.11.2008 по гр. д. № 553/2008 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.