О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 279
София, 21.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 148/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 . ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Н. М. А. от гр. П. срещу определение от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 3212/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.02008 г. по гр. д. № 2055/2007 г. на Пловдивски районен съд в частта, имаща характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявен от касаторката срещу О. Р. иск за признаване право на възстановяване собствеността на наследниците на М. А. И. върху: гора с площ от 3.4 дка в м. Вълчовица, гора с площ от 3 дка в м. Друма, гора с площ от 1 дка в м. Средня, гора с площ от 2 дка в м. Горни локви; гора с площ от 1,4 дка в м. Фърги; гора с площ от 0.5 дка в м. Дупката; гора с площ от 2 дка в м. Бърчина.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката е предявила иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на земеделски земи. В хода на производството с молба от 15.08.2007 г., подадена в изпълнение дадени указания за уточняване на земеделските земи, признаване право на възстановяване на които се иска, касаторката е посочила и 8 гори. Пловдивски районен съд не се е произнесъл дали това “уточнение на иска” е допустимо, тъй като то представлява предявяване на искове за признаване право на възстановяване на имоти, различни от посочените в исковата молба. С решението, с което се е произнесъл по исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съдът е констатирал, че предявените искове за признаване право възстановяване на гори са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на срока по § 5б, ал. 1от ПЗР на ЗВСГЗГФ от ДВ бр. 13 от 2007 г.
Въззивният съд е възприел извода, че исковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ са предявявани сред изтичане на определения в закона срок, който е преклузивен.
В изложението към касационната жалба е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК без да са изложени мотиви за това. Развито е твърдение, че касаторката не е знаела точния статут на посочените още 8 имота, което я е препятствало в срок да предяви исковете за признаване право за възстановяването им.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които са оставени без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие по делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
При проверка на обжалвания съдебен акт и изложението на касационната жалба не се установява да е налице предпоставка по т. 3 на нормата. Не е обосновано с какво решаването на съществения процесуален въпрос допустими ли са искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, когато са предявени след изтичане на преклузивния срок, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
В случая нормата, с която е установен преклузивен срок е ясна, не създава съмнения и не налага тълкуването й, а практиката по прилагането й е трайна и безпротиворечива.
Следва да добави и това, че в случая няма редовно сезиране на съда с искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Искането е направено не с предявяване на искова молба, а под формата на уточнение на иска. Не е било налице основание по чл. 116, ал. 1 ГПК, отм. за допускане изменение на иска относно предмета му, тъй като заявяването на нови земи различни от посочените в исковата молба, води до изменение както на обстоятелствената част на исковата молба така и на петитума, което е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 3212/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.