О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 497
София, 15.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 254/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “Д” Е. гр. Д. срещу решение № 489 от 05.10.2008 г. по гр. д. № 331/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 12.03.2008 г. по гр. д. № 1960/2006 г. на Д. районен съд. С това решение е отхвърлен предявен от касатора срещу Ю. Ю. установителен иск собственост на поземлен имот с площ от 493 кв. м. с идентификатор 72624.436.127 в землището на гр. Д.. Направен е довод за необоснованост на извода, че касаторът не се легитимира като собственик на имота на основание апорт. В изложението към жалбата не е направено конкретно позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като съществен материалноправен въпрос решен от съда, който е от значение за решаването на спора, е определен този за индивидуализирането на имота, апортиран в дружеството – кои са индивидуализиращите белези, въз основа на които се определя обема на правото на собственост – дали това са графичните данни за него или неговата площ вписана в акт (вероятно се има предвид акт за държавна собственост).
Ответникът по касация не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли иска за ревандикация на земеделски имот с идентификатор 72624.436.127 в район 443 по кадастралната карта на гр. Д., съдът е направил извод, че този имот не е част от имота, отреден за хиподрум и апортиран в капитала на дружеството касатор. Касаторът – ищец по иска не се легитимира като собственик на имота, тъй като апортирания имот не е индивидуализиран в дружествения договор (нарушение на чл. 72, ал. 1 ТЗ и чл. 3, ал. 1 Правилника за вписванията). Апортираният имот е индивидуализиран само с площта, която е била вписана в акт за държавна собственост № от 25.03.1977 г. В него като южна граница на имота е посочен свободен терен. С приета техническа експертиза се установява, че от юг терена, отреден за хиподрум, граничи с лозя на община Д., между които е и процесния имот и те не са били част от терена на хиподрума. Изводите за това са направени въз основа данни по ортофотоплан, в който е бил заснет терена на хиподрума, който е бил ограден от всички страни с паянтова ограда на дървени колове. В същите граници хиподрумът е бил отразен и в кадастралната карта на гр. Д., извадка-копие от която е представена по делото за онагледяване констатациите на вещото лице. Същото при оглед на място е установило и наличие на материализирана южна граница на обект хиподрум, която е била нанесена и в описаните графични материали. След съвместяване на графиките на ортофотоплана и кадастралната карта вещото лице установява, че южната граница на обект “Х” е запазена като отразяване в графичните картни материали от 1972 г. до момента на изготвяне на експертизата и никога не е достигала до път с идентификатор 72624.436.6 по КК на гр. Д., който е бил отразен и във всички приложени към заключението извадки от картни материали.
Установеното от експертизата не е оборено с други доказателства и тя е приета като неоспорена от страните.
От съдържанието на изложението към касационната жалба следва, че се твърди, че същественият въпрос решен от съда е за индивидуализиращите белези на имота, усвоен за мероприятието хиподрум и апортиран в капитала на ищеца. Поддържа се, че това е следвало да се направи от представения акт за държавна собственост и ръчна скица към него, а не въз основа на приета по делото техническа експертиза изработена по съществуващите графични данни за терена, усвоен за мероприятието хиподрум. В изложението не е направено позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, но от мотивите в него относно способите за индивидуализиране на недвижим имот, следва да се приеме, че се поддържа основание по т. 3 на посочената норма – тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
При спазване трайната практика на съда и точно прилагане на закона съдът е достигнал до извода, че отредения терен за обществено мероприятие, не е еднозначно понятие с терена, усвоен за него. В случая използвания за построяването на хиподрум терен е индивидиализиран с материализиране на ограда, която няма данни да е променяна и е заснемана както в ортофотоплана така и в кадастралната карта изработена и съществувала и към момента на апортиране на имота в капитала на касатора. Извън картния материал касаторът не разполага с доказателства за границите на имота, който е апротиран, тъй като те не са отразени в дружествения договор. В този договор не е посочен и регулационния статут на имота, което е нарушение на чл. 73, ал. 1 ТЗ. Недвижимите имоти се индивидуализират с местонахождение и граници (съседи) и регулационен статут. Това са основните индивидуализиращи белези. Площта е вторичен белег. Той е с променлив характер, което произтича от метода да изчисляването – по графични данни или чрез измерване на място и допустимите норми на отклонение при тези способи. По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Записването на недвижим имот само с вторичния белег площ и то в акт за държавна собственост, който се ползва с доказателствена сила и няма правопораждащо действие не може да служи за неговото индивидуализиране.
Същественият въпрос е решен при точно прилагане на закона и трайната практика на съда. Доводът, че за индивидуализацията на имота е достатъчно неговото описание по площ не намира опора в закона и не е относим за точното му прилагане. Съобразно това не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не следва да бъде обсъждан вторият въпрос решен от съда и определен като съществен – дали ответникът е придобил на валидно правно основание вещни права върху имота предмет на иска. След като ищецът не е доказал, че е собственик на спорния имот, то ирелевантен за изхода на спора е въпросът дали ответникът е придобил такива права върху имота.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489 от 05.10.2008 г. по гр. д. № 331/2008 г. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.