Р Е Ш Е Н И Е
N 902
С. ,24. 09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седемнадесести ноември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2062 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Община “Б.” представлявана от кмета Д. Н. Н. е подала касационна жалба срещу решение № ІІ-206 от 14.02.2008 г. по гр.д. № 545 от 2007 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 633 от 22.05.2007 г. , постановено по гр.д. № 2712 от 2006 г. на Б. районен съд и е отхвърлен предявеният от Общината главен установителен иск за собственост на 103/430 идеални части от УПИ VІІ-65 от кв.24 А по ПУП на ж.к. И. ,[населено място] и е уважен насрещният ревандикационен иск , предявен от Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А.. Прави оплакване за материална неправилност на решението и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения , субсумирани в хипотезата на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ при преценка на доводите и възраженията на страните. В жалбата се прави искане за отмяна на решението и произнасяне по същество по предявеният установителен иск, като се приложи и правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ и се отмени констативния нотариален акт на ответниците за 103/430 идеални части от мястото и да се отхвърли предявеният насрещен иск за собственост. Алтернативно правят искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивният съд.
Ответниците Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. са представили възражение , в което оспорват изцяло касационната жалба и развиват подробни съображения в подкрепа на изводите, направени в касирания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея в срока по чл.218в, ал.3 ГПК/отм/ започнал да тече на 20.02.2008г. и изтекъл на 23.03.2008 г., а касационната жалба е подадена на 29.02.2008 г. с вх. № 3120 в рамките на определения законен срок.
Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Бургаския окръжен съд е споделил крайния извод на районният съд по предявените в обективно и субективно съединение – главен установителен иск за собственост и насрещен осъдителен иск за ревандикация, приемайки ,че Общината не е установила правото си на собственост върху 103 кв.м. , които са включени в новообразуваният урегулиран поземлен имот № VІІ-65 от кв.24А по ПУП на [жк] ,[населено място].
Община “Б.” е заявила положителен установителен иск за собственост на 103 /430 идеални части от празен имот , който е бил заснет като УПИ VІІ за имот пл. № 65 при извършеното частично изменение на устройствения план със заповед № 670 от 12.08.2002 г. на Кмета на община ,[населено място] по реда на чл.16 ЗУТ. При частичното изменение на ПУП в урегулирания поземлен имот са влезли 327 кв.м. от им. пл. № 65 , които са собственост на Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. и които са им били възстановени по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони.
По делото е представено решение № 8295 от 7.11.2001 г. по адм. д. № 4977 от 2001 г. на Върховния административен съд, с което е отменено отчуждаването на част от парцел VІІІ от бивш кв. № 38 , находящ се в [жк] ,[населено място] с площ от 430 кв.м. При изготвянето на улична регулация от имота на ответниците са взети 70 кв.м. който са включени в улица. Именно това обстоятелство им е дало основание да считат, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 16, ал.5 ЗУТ. Този имот е бил заснет в кадастралния план на основание § 6 , ал.6 от ПЗР на ЗУТ/отм./ със Заповед № 255 от 22.03.2002 г.
Със заповед № РД-11-83 от 25.03.2005 г. на Областният управител е отписан като държавна собственост парцел VІІ от кв.24а по плана на гр. “И.” , който е предаден на община “Б.”.
След отмяна на отчуждаването кадастралния план е бил попълнен с имот пл. № 65, които е бил с площ от 430 кв.м. В мотивите при издаването на заповедта за частично изменение на подробния устройствен план е била посочена разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ , което е дало основание за различно тълкуване на собствеността на новосъздаденият урегулиран имот. Общината подържа, че е възникнала съсобственост върху създаденото УПИ , а ответниците считат, че са изключителни собственици , тъй като изменението е станало при условията на чл.16, ал.5 ЗУТ. Въззивният съд е приел`, че издаването на заповедта е станало при условията на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ защото е извършено попълване на кадастралният план , тъй като не е бил нанесен нововъзстановения имот , както и че това попълване е наложило изменение на действащия подробен устройствен план. Извършеното последващо урегулиране е създало съсобственост – чл.17, ал.2, т.3 ЗУТ върху новообразувания урегулиран поземлен имот , но в делото не се съдържат данни, позволяващи да се установи по категоричен начин , че общината е собственик на терена , които е бил включен в УПИ VІІ-65 от кв. 24 по ПУП на [жк].
Настоящия състав не споделя изложените изводи в касираното въззивно решение и не е съгласен с крайния резултат поради следното:
Безспорно ответниците- физически лица са наследници на К. Х. А. и Д. К. А. , които са притежавали бивш парцел VІІІ от кв.38 по плана на [жк],[населено място]. Този имот е бил отчужден по З. и впоследствие отчуждаването е било отменено с решение № 8295 от 7.11.2001 г. по адм. д. № 4977 от 2001 г. на Върховния административен съд по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони за площ от 430 кв.м. , които са били отредени за провеждане на мероприятието”училище” и върху тази част им е възстановена собствеността. За тази част със заповед № 255 от 22.03.2002 г. е било извършено попълване на кадастралният план и е определен имот пл. № 65 . Със заповед № 670 от 12.08.2002 г. издадена от зам. Кмета на Община “Б.” за имота е отреден УПИ VІІ, кв.24 а. Заповедта е издадена на основание чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.16 ЗУТ , които текстове са взаимно противоречиви защото чл.16 ЗУТ се отнася за първа регулация, а чл.134, ал.2 ЗУТ се отнася до промяна на вече съществуваща регулация. Тази противоречивост на основанията за издаване на заповедта е възпрепятствала определянето на вещно правният статут на новосъздаденият урегулиран поземлен имот. Несъмнено в случая не се касае до приложението на чл.16, ал.2 ЗУТ въпреки, че при изменението на съществуващият подробен устройствен план се отделят 70 кв.м. от терена, за който е отменено отчуждаването и се отреждат за улица , а останалата част , включена в им. пл. № 65 се отрежда за новосъздаденият УПИ VІІ . В площта на новосъздаденото УПИ участват и 103 кв.м. които са собственост на общината. Общинската собственост е безпротиворечиво установена защото със Заповед № РД 11-83 от 25.03.2005 г. на Областният управител на Б. област тази част е отписана от актовете книги за държавна собственост и е предоставена на Общината при условията на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Новосъздаденият УПИ VІІ -65 от кв. е създаден при условията на чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ и не е съсобствен защото представлява поземлен имот, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 19, ал.1, т.2 ЗУТ , поради което е упълномерен с част от съседен общински имот. Изслушаното вещо лице Е. И. Г. установява, че с процедирането на Заповед № 670 от 2002 г. площта на УПИ VІІ е 430 кв.м. и от им. пл. № 65 в него влизат 327 кв.м. За да се прехвърли общинската собственост на останалите 103 кв.м. от УПИ VІІ от кв.24-а по плана на кв. “И.” ,[населено място], които са включени имота следва да се сключи между ответниците и Общината договор с нотариална заверка на подписите. Върху новосъздаденото УПИ при условията на чл. 17, ал.2, т.2 ЗУТ не се създава съсобственост , а регулацията се прилага /чл.17, ал.7 ЗУТ/ след изплащането по пазарни цени на терена, с който е упълномерен имота – чл.17, ал.5 ЗУТ. Съсобственост върху новообразуваният УПИ се създава при условията на чл.17, ал.2, т. 3 ЗУТ. Следователно към настоящия момент ответниците- ищци по насрещният ревандикационен иск са собственици само на тази реална част от УПИ VІІ-65 , която представлява 327 кв.м. от им. пл. № 65. Тази част не е била определена от вещото лице, поради което се налага решението в частта за ревандикационният иск да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция за изслушване на допълнително заключение на вещото лице, чиято задача е да определи тази реална част от имот 65, която е включена в УПИ VІІ, кв.24 а по плана на[населено място].
В останалата част – по главния установителен иск решението е правилно защото Общината не е съсобственик в този урегулиран поземлен имот , който е създаден при условията на чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ, а не при условията на чл.17, ал.2, т.3 ЗУТ.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № ІІ-206 от 14.02.2008 г. по гр.д. № 545 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният иск от Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. против Община “Б.” по чл.108 ЗС за УПИ VІІ- 65 , кв.24 а по плана на[населено място] и го връща за повторно разглеждане на друг състав от същия съд.
ОСТАВЯ в сила решение № ІІ-206 от 14.02.2008 г. по гр.д. № 545 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд в останалата част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: