О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 195
София, 13.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3600/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. И. С., Ж. И. Г. и Р. Д. М. от гр. С. срещу решение № 313 от 29.02.2008 по гр. д. № 98/2006 г. на Сливенски окръжен съд съд, с което е оставено в сила решение № 693/16.06.2003 г. по гр. д. № 730/2003 г. на Сливенски РС, с което касаторите са осъдени да ревандикират в полза на Д. Н. К. , починал в хода на производството и заместен от наследниците му Е. Д. Ж. и димитър П. Ж. и на Г. Н. К., починал в хода на производството и заместен от наследника му Г. К. К. и на Н. Д. П. неурегулирани поземлени имоти № 1* с площ от 700 кв. м., намиращ се в м. “Х” в землището на гр. С. и неурегулиран имот № 1* с площ от 500 кв. м., намиращ се в м. “Х” в землището на гр. С.. Поддържат се доводи за необоснованост на изводите, че ищците се легитимират като собственици на имотите на основание земеделска реституция и за неправилно приложение на закона. Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация намират, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че имотите са възстановени на ищците с решение на ОСЗГ, в качеството им на наследници на Н. Г. К. Имотът , на който наследодателят е бил собственик е представлявал “мараш” от 1.760 дка в м Х. и този имот е бил заменен с решение на т п с комисия взето по протокол № 38 от 28.101955 г. В изпълнение дадените указания от ВКС, с които делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд, ищците са заявили, че наследодателят им е придобил имота на основание давностно владение, за установяване на което са допуснати гласни доказателства. Въз основа на тях, на писмени доказателства – договор за покупко–продажба сключен от Н. Д. Н. на 14.04.1946 г. за закупуване на имот-мараш, в който като един от съседите на имота е посочен Н. К. и приета техническа експертиза е установено, че възстановените на ищците два съседни имота, са идентични с заменения имот на наследодателя им.
Ответниците по иска са противопоставили довод за придобиване на имотите на основание давностно владение, което са осъществявали след 1960 г. Доводът е намерен от въззивния съд за неоснователен поради неприложимостта на този оригинерен способ за придобиване на вещни права върху земеделски имоти по време действието на ЗС до изменението му през 1990 г. и ЗСГ. Приет е за факт без правно значение застрояването в имотаите на две полумасивни сгради с вилен характер, след като ответниците не са установили имотите, които попадат в терен по §4, да са им били предоставени за ползване на основание актове на МС.
В изложението към касационната жалба не са конкретизирани съществените материалноправни въпроси, които съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС или които имат значение за развитие на правото. Заявено е, че не е установено по безспорен начин наследодателят на ищците да е бил собственик на имота към момента на замяната му по реда на ЗТПС, че застрояването на имота е ограничение по ЗСПЗЗ за реституирането му както и, че решението на ОСЗГ не легитимира ищците като собственици, тъй като към него не е представена скица. Тези доводи обосновават касационните основания по чл. 281 ГПК, но не са основанията за допускане на касационно обжалване. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е направено формално.
Същественият материалноправен въпрос по легитимацията на наследодателя на ищците като собственик на имота към момента на извършване на замяната с него е решен въз основа на събраните доказателства по делото, които не са опровергани и преценени в съвкупност са довели до обоснован извод, че този факт е доказан. Произнасянето на съда по принадлежността на правото на собственост към минал момент, този на замяната на имота, при направено позоваване на давностно владение е направено в съответствие на практиката на ВКС, поради което не е налице основание по т. 1на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и втората релевирана предпоставка – този материалноправен въпрос да има значение за точното прилагане на закона.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Налице е многобройна практиката на съда по установяване придобиване вещни права върху недвижим имот. Разрешеният материалноправен въпрос по делото не представлява произнасяне по въпрос, по който да липсва практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПк за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 29.02.2008 по гр. д. № 98/2006 г. на Сливенски окръжен съд съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.