3
ч. гр. д. № 3117/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 303
София, 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3117/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. С. П., от [населено място] срещу определение от 09.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1054/2013 г. на Варненски окръжен съд, VІІІ- ми с-в, с което е потвърдено определение от 19.03.2013 г. по гр. д. № 2819/1991 г. на Варненски РС, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната спогодба постигната по гр. д. № 2819/1991 г. на В..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Иска се допускане на касационна проверка на определението на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по разрешения с него процесуален въпрос допустимо ли е да се поправя съдебна спогодба при допусната явна фактическа грешка в нея по реда, установен за поправка на такава, допусната в съдебно решение (чл. 247 ГПК). Твърди се, че въпросът се решава различно от съдилищата, в подкрепа на което се представят решения.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдебната спогодба по гр. д. № 2819/1991 г. на В. е постигната между съсобствениците на недвижим имот К. И. и А. И. А. от една страна и от друга К. С. С. и Р. С. Н.. Жалбоподателката няма качеството на страна по това дело. Тя е приобретател на недвижимия имот, който е възложен в дял на съделителите по спогодбата К. Стоянова и Р. Н. на основание договор за продажба сключен с тях на 7.10.1992 г., за който е съставен нот. акт № 46, ХХІV, н. д. № 7240/92 г.
Съдът е намерил искането й за поправка на спогодбата за недопустимо на две основания. Молителката няма качеството на страна по делото, а процесуалното право да се иска поправка на явна фактическа грешка в съдебно решение е предоставена на страните по делото, по което то е постановено. На следващо място е изложил съображения, че съдебната спогодба е договор между страните, с който те уреждат спорните си отношения. Той се одобрява от съда, доколкото с него се урежда правния спор по начин, който не противоречи на императиви разпоредби на закона. След одобряване на спогодбата производството по делото се прекратява.
Процесуалният въпрос е решен при точно прилагане на закона и не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка на определението.
Касаторката не е носител на правото да иска поправка на съдебния акт, с който е завършило производството по делото, поради това че няма качеството на страна по него. Това е достатъчно основание за оставяне искането й без разглеждане като недопустимо.
Процесуалният въпрос дали съдебната спогодба подлежи на поправка по реда за поправка на съдебното решение, е разрешен също при точно прилагане на закона. Спогодбата обективира волята на страните за разрешаване на спора, с който е сезиран съда. С постигането й и одобряването й от съда, той изрично или мълчаливо е десезиран с искането за разглеждане на спора и това е основание за прекратяване на производството по делото. Съдебната спогодба е договор между страните и той може да бъде изменен само по тяхно взаимно съгласие изразено пред съда, одобрил спогодбата. Допусната грешка в такава спогодба е резултат от неточно или неясно изразена воля на страните, в случая относно индивидуализацията на имотите, които съделителите получават в дял, поради което тя може да бъде променен само по волята на сключилите я. Касаторката не е била страна по делото и спогодбата, поради което не може да иска промяна на обективирана в нея воля на сключилите я страни.
При спор за принадлежността на правото на собственост върху имота, който тя е придобила от праводателите си, легитимирали се със спогодбата, в който е допусната грешка относно индивидуализацията на имота, за касаторката съществува възможност да се позове и на оригинерен придобивен способ като установи границите на владения от нея имот на правно основание, годно да я направи собственик. Съществените белези, с които се индивидуализира недвижим имот са местонахождение, граници и съседи, поради което допуснатата грешка при изписването на планоснимачния номер, с който е бил заснет имота в кадастралния план, не рефлектира върху придобитите от нея права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 09.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1054/2013 г. на Варненски окръжен съд, VІІІ- ми с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.