РЕШЕНИЕ
N 796
София, 26.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3949/2008 год. по описа на ІV г. о.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. , Н. Ч. , А. Л. , А. Л. , И. Л. , С. М. , М. Л. , С. Л. , А. Л. , Й. Б. , Н. М. и С. Л. срещу решение № 753 от 16.01.2008 г., поправено с решение № 573 от 09.07.08 г. по гр. д. № 1138/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от тях срещу А. Б. и Ф. Б. ревандикационен иск за УПИ ХІІ-1191 в кв. 44 по плана на с. С.. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на извода че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота при образуване на кооперативното стопанство тъй като не е установено да го е владял двадесет години – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 16.01.2008 г. по гр. д. № 1138/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, е подадена касационна жалба от ответниците по иска Й. М. Б., А. А. Л. и Г. М. Л.. Р. довод за недопустимост на решението постановено в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК отм., тъй като поправеното решение е било постановено по отношение на несъществуваща страна.
Друго основание за отмяна е твърдението за необоснованост на извода, че искът е основателен за целия УПИ с площ от 630 кв. м. след като безспорно е установено, че владеят само част с площ от 203 кв. м.
Върховният касационен съд разгледа жалбите и провери съдебнияте актове с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и са допустими.
І. По жалбата на Й. Б. , А. Л. и Г. Л.
Жалбата е неоснователна.
В мотивите на решение № 753 от 16.01.2008 г. по гр. д. № 1138/2006 г. на Бл. ОС, съдът е обсъдил това, че след постановяване на първоинстанционното решение е починал ищецът М на основание чл. 120 ГПК в производството по делото са конституирани като страни наследниците му. В диспозитива на решението не са посочените имената на наследниците, а това на починалата страна. С решението, касиране на което се иска, постановено на основание чл. 192, ал.2 ГПК съдът е констатирал това несъответствие относно формираната в мотивите на решението воля на съда за надлежно легитимираните и конституирани страни в процеса на страната на ищците и записаното в резолютивната част на решението. Намерил е, че е налице очевидна фактическа грешка и на основание чл. 192, ал.2 ГПК отм. е допуснал поправка на диспозитива на решението в смисъл вместо името на починалата страна М. Л. , да се четат имената на наследниците му А. Л. , Й. Б. , Н. М. и С. Л.
Твърдението, че първоначалното решение е постановено по отношение на починала страна не съответства на данните по делото. Наследниците й са конституирани и волята на съда относно изхода на спорното право е формирана по отношение на тях, поради което не е налице поддържаното основание за недопустимост на съдебния акт.
Второто поддържано основание за касиране на решението не следва да бъде обсъждано. Твърдението за необоснованост на извода, че искът е основателен за целия УПИ с площ от 630 кв. м. след като безспорно е установено, че владеят само част с площ от 203 кв. м. касае първото , основно решение постановено по делото, но то не е предмет на подадената касационна жалба, в която изрично е посочено, че се обжалва допълнителното решение. Наред с това с оглед датата на подаването й тя е извън срока за обжалване на първоначалното решение.
Касационанта жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
ІІ. По жалбата на М. Л. , Н. Ч. и останалите ищци:
Жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Касаторите са основали ревандикационната си претенция на влязло в сила решение на ОСЗГ, с което им е реституирано правото на собственост върху поземления имот. В това производство е установено, че заявеният от тях за реституиране имот – нива с площ от 2 дка в м. Трапа”, в землището на с. С., през 1978 г. е бил включен в строителните граници на населеното място. Имотът е заснет с пл. № 111 и с регулационния план за него са били отредени шест парцела ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХХІV и ХХV между които и този, предмет на иска. С приета експертиза е установено, че два от парцелите са застроени, а останалите четири незастроени са с обща площ от 2530 кв. м.
Ответниците са противопоставили възражение, че владеят част от имота на правно основание също земеделска реституция. От доказателствата се установява, че са заявили за възстановяване нива с площ от 300 кв. м. в м. “Т”. В реституционното производство, развило се пред ОСЗГ, правото си на собственост са установили с декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. С решение № 1* от 26.01.2004 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост на имота, който е индивидуализиран със съседи, но не и с актуалния му регулационен статут.
Въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ, от което ищците черпят права, и е приел, че те не са установили наследодателят им да е бил собственик на имота при кооперирането му. Позовали са се на давностно владение, но не са установили началния момент на установяването му. В представената декларация за притежавани непокрити имоти, съставена от наследодателят им през 1936 г., този имот не е бил описан. Описан е в декларацията от 1949 г. като нива с площ от 2.5 дка, но не са посочени съседите. С гласни доказателства е установено, че през 1951 г. наследодателят на ищците е бил изселен, поради което е преустановил владението върху имота, като той бил обработван от съпругът на ищцата Н, дъщеря на наследодателя. Свидетелите установяват и това, че нивата на наследодателя на ищците е имала за граница имот на наследодателя на ответниците. Със събраните гласни доказателства не се установява точното местонахождение на имота на ищците, същите са противоречиви.
С приета техническа експертиза е установено, че ответниците владеят част от УПИ ХІІ-1191 с площ от 209.03 кв. м., която обработват като зеленчукова градина, която част е отразена в скица чрез повдигане в зелен цвят.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че наследодателят на ищците не е станал собственик на имота на основание давностно владение, тъй като не е установено неговия начален момент, а през 1951 г. то е било прекъснато, поради което и осъщественото загубило правно значение.
Изводът не съответства на данните по делото. Не е обсъден фактът, че имотът е владян от дъщерята на наследодателя и нейния съпруг. Останало е неизяснено и това дали те са владяли за себе си или за наследодателя, който е бил в обективна невъзможност да упражнява владение върху имота. Владението може да бъде осъществявано лично или чрез другиго, поради което ако дъщерята и съпругът й са владяли за праводателя, то изводът , че владението е прекъснато е незаконосъобразен.
Фактът, че имотът не е бил описан в съставената декларация от 1936 г. правилно е възприет като относим, за това, че към този момент наследодателят не се е считал собственик на имота, но този факт не отрича вероятността да е бил във владение на имота. След като съдът е допуснал събирането на гласни доказателства за установява владението върху недвижим имот, той е следвало да ориентира поставянето на въпросите към свидетелите за установяване на относимите факти – началото на установяване на владението, неговата продължителност, след което да ги прецени в съвкупност с установеното, че наследодателят на ответниците е бил собственик на съседен имот както и че ответниците противопоставят собствени права върху имота, но представеното решение за земеделска реституция не е годно правно основание, тъй като не е завършена процедурата по реституция с индивидуализиране на имота в решението с актуалното му регулационно състояние и граници и издаване на скица за него (чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ).
Решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, повеляващи делото да се обяви за решаване при напълно изяснена фактическа обстановка – чл. 186 ГПК. Това е основание за касирането му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 753 от 16.01.2008 г., поправено с решение № 573 от 09.07.08 г. по гр. д. № 1138/2006 г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжен съд гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: