Р Е Ш Е Н И Е
N 296
София, 20.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 472/2008 год. (по описа на ІV г. о.)
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК отм. във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба на Т. С. Д. от гр. В. срещу решение № 186 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 299/2007 г. на Варненски апелативен съд (ВАпС). Инвокирани са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на закона – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по основателността й взе предвид следното:
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е оставил в сила решение по гр. д. № 1427/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторката срещу Л. Т. Д. иск по чл. 64, ал.1, т. 3 СК за прекратяване на осиновяване.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че през 1993 г. касаторката е осиновила Л. Д. Отношенията между страните са били нормални до момента, в който ответникът е научил, че е осиновен. Отношенията са влошени поради прояви на неуважение към касаторката от страна на ответника, а също и поради особеностите в методите за възпитание, използвани от касаторката. Една група свидетели установяват, че са заварвали ответника да спи пред врата, тъй като нямал ключ да се прибере и въпреки необичайно късния час не е търсен от майката. С гласни доказателства, а също и с писмени е установено, че ответникът проявява неуважение към майката, позволява си физическо посегателство върху нея. Социалният работник е установил, че ответникът осъзнава агресията, която проявява спрямо майката и останалите роднини и има желание да се справи с нея и я подтисне. Има желание да завърши образованието си въпреки, че е бил изключен от професионалната гимназия по машиностроене и автотранспорт гр. В. поради неизвинени отсъствия. Социалният работник е изразил становище, че прекратяването на осиновяването не е в интерес на детето (искът е предявен когато то е било на 16 години), тъй като това ще окаже изключително негативно отражения на емоционалното му състояние и не е в интерес на бъдещото му развитие.
Твърденията, че ответникът е установил контакти с лоши другари, влияе се от тяхното поведение, използва дрога, често нанася физически тормоз на касаторката не са доказани с преки доказателства. Свидетелите нямат впечатления за нанасяне на физически травми от ответника на касаторката. Не им е известно той да употребява дрога. Данни за това не са събрани и чрез назначаване на медицинска експертиза.
С писмени доказателства е установено, че на 20.10.2006 г. между страните е възникнал пореден конфликт придружен с физическо посегателство от страна на ответника върху касаторката. След подаден от нея сигнал но РПУ ответникът е бил задържан и настанен с прокурорско постановление в дом за временно настаняване на непълнолетни и малолетни за срок от 15 дни. Със заповед от 27.10.2006 г. е бил настанен в дом за временно настаняване на безпризорни деца „Г” гр. В.. Към датата на изготвянето на социалния доклад 22.02.2007 г. социалният работник е установил че ответникът не пребивава в дома, а преспива при приятели.
Въз основа на така установените данни съдът е приел, че не е налице основания за прекратяване на осиновяването. Влошените отношения между осиновителката и осиновения, които са резултат и на неефективните възпитателни мерки, предприемани от нея, не са основание за това. Те могат да бъдат преодолени чрез съдействието на педагози. Такова съдействие е получил ответникът, а касаторката е отказала.
Изводът за неоснователност на иска е направен при задълбочена преценка на данните и правилно приложение на материалния закон. Не е налице основание по т. 3 на чл. 64, ал. 1 СК за прекратяване на осиновяването. Не е установено да са настъпили такива значителни и сериозни факти, които да са предизвикали дълбоко разстройство в отношенията им. Въпреки че осиновения има знание, че не е рождено дете на ищцата, не е установено между страните да са възникнали недоразумения и конфликти, които да са разстроили непоправимо и нетърпимо отношенията им. Разстройството в отношенията се появяват епизодично. То е преодолимо с взаимни усилия от двете страни. Осиновителната връзка не е лишена от съдържание. Запазването на осиновяването е оправдано с оглед интересите на осиновения и осиновителката. Формираното у осиновителката отрицателно отношение към продължаване на осиновяването не е основание за прекратяването му. Преодоляването на възникналото неразбирателство и семейна дезадаптация при детето е възможно с проява на повече такт и внимание при осъществяване на взаимоотношенията между осиновителката и осиновения, а също и чрез използване на помощ от педагози.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 299/2007 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: