О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 243
София, 30.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4789/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “С” А. , гр. С. срещу решение № 22 от 14.02.2008 по гр. д. № 852/2006 г. окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение от 10.07.2006 г. по гр. д. № 451/2004 г. на Сандански районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че З. И. Б. , М. В. К. и Е. В. Д. са собственици на основание наследяване на имот пл. № 2* с площ от 406 кв. м., съставляващ част от УПИ * в кв. 128 по плана на гр. С., който парцел **** с площ от 4730 кв. м., при съседи за имота: улица, УПИ * и имот пл. № 2* Поддържа се довод за необоснованост на изводите, че праводателят на касатора не е бил собственик на имота и за неправилно прилагане на закона касационни основание по чл. 281 ГПК. Позовава се на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по това дали е налице релевираното основание за допускане касационно обжалване съдът взе предвид следното.
Срещу касаторът е бил предявен установителен иск за собственост на имот пл. № 2* попадащ в парцел **** в кв. 128 по плана на гр. С..
От фактическа страна по делото е установено, че имотът е бил отчужден от наследодателя на ищците за обществено мероприятие- плувен басейн на 24 класно училище. Към влизане в сила на ЗВСОВОНИ по ЗТСУ и др. мероприятието не е било реализирано и ищците са поискали на основание чл. 4 от закона отчуждаването да бъде отменено. С влязло в сила решение от 01.07.1993 г. по гр. д. № 879/1992 г. Благоевградски окръжен съд е отменил отчуждаването на имота. Ищците са възстановили сумата, получена като обезщетение при отчуждаването му, което има за последица реституиране имота в имуществената им сфера. Със заповед № 72 от 04.07.1994 г. кметът на община С. е разпоредил отписване на имота от книгите за държавна собственост. По направено от ищците искане имотът е заснет в кадастъра с пл. № 2773.
Ответникът е противопоставил възражение, че е придобил имота като правоприемник на “ДАР” ЕООД гр. С., а той на основание договор за покупко-продажба, сключен на основание чл. 32, 3 ЗППДОП на 17.10.1997 с продавач “С” ЕООД, гр. С. в ликвидация, въз основа на който договор касаторът се е снабдил и с констативен нот. акт за собственост.
Преди сключване на договора е бил съставен акт за частна държавна собственост № от 16.06.1997 г. за .. ”незастроен жилищен парцел ****т 4730 кв м.” и построената в него сграда-ресторант “Р” от конструкция-сглобяеми панели, закрепени върху бетонна основа на площ от 270 кв. м. построена през 1980 г. от СД “Р”-Сандански. В акта е отбелязано деактуването на имот пл. № 1* бивш, а нов 2773, след което е отразено, че в капитала на “С” ЕООД е включена само построената в него сграда, без да е посочено основанието за това.
С приета счетоводна експертиза е установяно, че няма данни теренът да е бил включен в капитала на “С” ЕООД в ликвидация. Твърдението на касатора, че “С” ЕООД гр. С. е купил от СД “Р” и земята е останало недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства за това.
Съдът е уважил иска след като е приел за установено, че към датата на сключване на договора продавача “С” ЕООД в ликвидация не е бил собственик на земята, а в капитала му е била включена само построената в парцел **** сграда – ресторант “Р” със застроена площ от 270 кв. м. Сключеният договор за продажба е породил транслативно действие само за сградата. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК е отменил съставения от касатора констативен н. акт. № 20, т. І, н. д. № 23/1998 г. в частта относно терена – парцел **** с площ от 4730 кв. м.
Касаторът поддържа, че разрешеният материалноправен въпрос от значение за спора е за това дали дружеството, учредено с държавно имущество, при сключване на договора за продажба е прехвърлило вещни права и върху земята, правна възможност предоставена с нормата на чл. 30, ал. З ППДОП и че той е решен в противоречие на закона.
Изводът на съда не е основан на нормата на чл. 30, ал. 3 ЗППДОП. Съдът е приел, че дружеството в ликвидация не е могло да се разпореди с имота, тъй като не е било носител на вещни права върху него. Към датата на сключване на договора е установено, че в капитала му е била включена само сградата, поради което на основание чл. 17а ЗППДОП (в сила от 27.06.1994 г.) то е станало собственик на този обект по разпореждане на закона. Касаторът не е установил след тази дата органът, упражняващ правата на държавата, да е внесъл в капитала на дружеството правото на собственост върху парцел **** в кв. 128 по плана на гр. С., поради което през 1997 г. дружеството, праводател по договора за продажба, е могло валидно да се разпореди само с със сградата. Наред с това след отмяната на отчуждаването през 1993 г. на част от парцел ****, представляваща имот 2273, държавата вече не е била носител на правото на собственост за тази част, поради което не е могла да се разпорежда с него като го включва в търговски дружества, учредени с държавно имущество.
Следва да се има предвид и това, че при сключване на договора за продажба на 17.10.1997 г. продавачът е бил със статут на еднолично ограничено отговорно дружество, регистрирано с решение от 20.11.1991 г. по ф. д. №101/1991 г. То не е имало статут на непреобразувано предприятие, поради което нормата на чл. 32, ал. 3 ЗППДОП е била неприложима.
Спорният материалноправен въпрос е решен при точно прилагане на закона, в съответствие с трайната практика на съдилищата по прилагането му. Той не съдържа особености, които да са от значение и ще имат принос за неговото точно прилагане, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 14.02.2008 по гр. д. № 852/2006 г. окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.