О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 622
София, 06.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 154/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ю. А. Х. от гр. В., С. Д. Я. , А. Д. Я., С. Д. Я. , В. Д. , И. Ж. И., Н. Ж. П., С. М. С., Ж. Д. С., Н. Д. Д., И. Б. Д. , В. Б. Д., Ж. Г. К. и С. Г. Д. срещу решение от 08.04.2008 г. по гр. д. № 974/2007 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 221/2005 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу О. гр. Ш. иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на 37.603 дка земеделска земя, която е била собствена на ищците на основание наследяване от наследодателката им Н. Д. Поддържа се довод за необоснованост на изводите и нарушение на съдопроизводствените правила поради изключване от доказателствата по делото на събраните гласни такива. В представеното изложение към жалбата се прави позоваване на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, като не е формулиран решеният въпрос от съда, който е от значение за изхода на спора. Представени са решения, постановени по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ без да се посочва, кой значим материалноправен или процесуален въпрос е решен в тях противоречиво.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното като е споделен извода, че до размер на 217.997 дка. земеделски земи в землището на с. Д. искът е неоснователен, тъй като тези земи са заявени за възстановяване от различни наследници на общия наследодател по тези искания е признато право на възстановяване. За земеделски имот с площ от 1.8 дка искът също е намерен за неоснователен, тъй като този имот е бил заявен за възстановяване от наследниците на Д. С. М. и възстановен. По отношение на останалите 35.8 дка съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са представени писмени доказателства от посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, които да установяват, че имотите са били собствени на наследниците на Н. Д. , починала през 1941г., към момента на образуване на ТКЗС. Писмените доказателства – имотна ведомост от 1934 г. към комасационния план от същата година и по парцеларния план от 1944 г. за с. Д.. Б. ), в които под № 74 е записана наследодателката Н притежаваните от нея имоти, съдът е преценил за недостатъчни за установяване правото й на собственост върху описаните като незаявени за възстановяване земи, тъй като имотите в тези документи са описани само с посочване размера на площта им. Липсват доказателства за установяване на основните им индивидуализиращи белези – граници, съседи и местности.
Въпросът от значение за спора, по който съдът се е произнесъл, е по преценката на доказателствата и е от процесуален характер – чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Съдът е приел, че в тях няма достатъчно данни за индивидуализиране на притежаваните от наследодателката земеделски имоти. Този въпрос не е по приложение нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като съдът не е отклонил обсъждането на писмените доказателствата по съображение, че те не са измежду изброените в закона. Съобразно това неотносими са представените решения, в които съдилищата са взели отношение по това дали представени пред тях писмени доказателства, са от изброените в нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Снабдяването на касаторите с новооткрито писмено доказателство, не е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Както при действието на ГПК от 1951 г., така съобразно действащия процесуален закон, това е основание за отмяна на влязло в сила решение, поради което не следва да бъде обсъждано, тъй като е ирелевантно за наличието на предпоставки за допускане касационно обжалване.
Въз основа на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.04.2008 г. по гр. д. № 974/2007 г. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.