РЕШЕНИЕ
N 634
София, 12.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 1858/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 31.07.2003 г. по гр. д. 6503/2001 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявените от С. о. срещу наследниците на А. Т. А. М. Т., А. М. Т. В. А. Т. и Х. Д. Б. установителни искове за собственост на недвижими имоти пл. №№ 7* и717, 720 и 721, за които е отреден парцел ****за КЖС,КОО в кв. 30, по плана на гр. С. като неоснователни.
С решение от 19.02.2008 г. по гр. д. № 5289/2003 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното, като е споделил напълно изводите относно установените факти и правопораждащите им последици.
Недоволна от решението е останал ищеца С. о. и в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост, относно идентичността на имотите, предмет на иска, с възстановения по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците имот, индивидуализиран като нива с площ от 4.560 дка в землището на “О”, м. “С” и представляващ имот пл. № 1, полигон 5 по кадастрален лист № 236 и 286 на кадастралния план от 1956 г. – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът е поддържал, че имотите, предмет на исковете, са били отчуждени през 1983 г. по реда на ЗТСУ за обществено мероприятие – държавно жилищно строителство. Като собственици на тези имоти към момента на отчуждаването са се легитимира други лица, които са били обезщетени по предвидения в закона ред. Не е конкретизирал на какво основание държавната собственост е станала общинска, но счита, че не било налице основание за реституиране на имотите на наследниците на А. Д. Т. , тъй като имотът не е бил собствен на наследодателя им.
По делото е установено от фактическа страна, че с решение на ОСЗГ – при СО В. от 27.12.1994 г. на наследниците на Т. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 4.560 дка в землището на “О”, м. “С”, съставляваща имот пл. № 1, полигон 5 по кадастрален лист № 236 и 286 на кадастралния план от 1956 г. Този имот е част от придобития от наследодателя през 1917 г. на основание договор за покупко-продажба имот – нива от 81 дка в землището на с. Ф., м. “С” при граници по нот. акт на продавача от 1883 г.: Гурмазовски път, Софийски път и Суходолска река, и съседи при сключване на договора: от юг Софийски път, която е с дължина 60 м., от запад и север продавача Г. Ч. и от изток А. Т. , А. П. и Г. В.
С приета техническа експертиза е установено, че през 1972 г. е одобрен нов кадастрален план, в който са заснети имоти пл. №№ 7* и 716, които по площ и местонахождение съответстват на имот пл. № 1. Заснети са и имоти пл. №№ 7* и 721, които не са идентични с имот пл. № 1 по плана от 1956 г.
През 1984 г. имотите, предмет на иска, са били отчуждени за обществено мероприятие. В отчуждителните производства за имот пл. № 705 и имот пл. № 710 не са установени собственици и процедурата по отчуждаването не е завършила с издаване на заповеди по чл. 98 ЗТСУ.
Имот пл. №№ 709 е отчужден през 1984 г. от наследниците на лицата Г. Ч. и А. Г. , които през 1975 г. са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост на имота съставен по реда на обстоятелствената проверка.
Имот пл. № 716 и 717 през 1984 г. са отчуждени от лицата М. Н. , Р. Х. К. Х. , М. И. , В. Г. и Б. Г. и В. П.
Съдът е отхвърлил исковете за имоти пл. №№ * и 721, по съображения, че не са идентични с пл. № 1 по плана от 1956 г., възстановен на ответниците.
По отношение на останалите имоти е приел, че те не са станали общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС в първоначалната му редакция (§ 42 на ПЗР на ЗИДЗОС ДВ бр. 96, от 5.11.1999 г.), тъй като имат статут на бивша земеделска земя, която е била включена в строителните граници на населеното място, но е останала незастроена към 1.03.1992 г. когато е влязъл в сила ЗСПЗЗ. По отношение имоти пл. № 709 и № 716 изводът за неоснователност на исковете е допълнен и с това, че те са били отчуждени от други физически лица, които са се легитимирали като собственици към момента на отчуждаването на основание осъществявано давностно владение.
Изводът на съда е направен при неизяснена фактическа обстановка и без да е определен приложимия закон с оглед времето на осъществяване на някои от установените факти.
С приетата техническа експертиза, изпълнена от инж. А на 06.03.2003 г., е установено, че при одобряване на първия кадастрален план за местността, имотът е заснет с пл. № 1 и записан в кадастралния лист към него като “държавен”. При следващото заснемане на имотите тези с №№ 705 и 710 в разписния списък са записани като имоти на “Ж”. В съставен акт за държавна собственост № от 15.02.1971 г. за имот пл. № 1 като основание за съставяне на акта е посочено – “стар държавен имот”.
С приетия като доказателство нот. акт № 75, т. ХХІV, от 20.1975 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка в полза на Г. и А. Ч. се установява, че владеният от тях имот – празно дворно място е бил заснет с пл. № 709 по плана на жилищен комплекс “М”.
По делото не е изяснено на какво основание имотът е бил записван като държавен, дали при първоначалното му включването в строителните граници на града не е бил предназначен за мероприятие по уличнорегулационния план и с оглед действалото към този момент законодателство, регламентиращо териториално-селищните и благоустройствени обществени отношения, не е бил отчужден по разпореждане на закона. В случай, че имотът е бил отреден за такова мероприятие при действието на чл. 39 ЗППИМ преди изменението му от 06.07.1956 г., в. “И”, бр. 54, то отреждането е имало непосредствено отчуждително действие, в резултат на което правото на собственост се е трансформирало по отношение на собственика на имота в право на обезщетение. Тези факти не са съпоставени и с това, че през 1983 г. отчуждаването е извършено от физически лица, които са се позовали на давностно владение, което е индиция, че наследодателят на ищците или неговите наследници не са били собственици на имота към момента на създаване на ТКЗС и окончателното обобществяване на земеделските земи.
В контекстна на въпроса дали наследодателят е запазил правото на собственост върху имота приживе не е обсъден приетият като доказателство договор от 7.10.1942 г. сключен между А, действащ като продавач, и И. Й. С. и И. Х. за 1050 кв. м. дворно място, съставлявало парцел **** в кв. 45 по плана на Ч. предградие, от което може да се направи извод, че той се е разпореждал с притежавания то него имот като го е продавал на части. Не е установено, че дали имотът е бил деклариран през 1949 г., което би било индиция че той е бил собственик на имота частта от придобития през 1917 г., заснета като пл. № 1 през 1956 г. и към датата на деклариране.
Наследодателят на ответниците е починал през 1952 г. и по делото няма данни към момента на откриване на наследството каква част от закупения през 1917 г. имот е останал в неговия патримониум, както и дали този имот или част от него е бил внасян в кооперативното стопанство или обобществен при окончателното коопериране на земята (отнет без законово основание).
Необоснован е изводът на съда, че искът е неоснователен по отношение на имоти пл. № 709 и № 7* които са били отчуждени през 1984 г. от физически лица. По силата на това отчуждаване те са станали собственост на държавата, а след влизане в сила на ЗМСМА – §7, ал. 1, т. 7 като обект на общинската инфраструктура – собственост на общината. Тези имоти подлежат на земеделска реституция само ако се установи, че са били собственост на наследодателя или неговите наследници към момента на кооперирането им и не са усвоени за мероприятието, за което са били предназначени (чл. 10, б ЗСПЗЗ).
Допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 186 ГПК е основание въззивното решение да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното по отношение на имоти пл. №№ 7* и 716 и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата част по отношение имоти пл. №№ 7* и 721, за които е установено, че не са идентични с реституирания на ответниците имот,у решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 19.02.2008 г. по гр. д. № 5289/2003 г. Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.07.2003 г. по гр. д. 6503/2001 г. Софийски районен съд, м частта, с която са отхвърлени предявените от С. о. срещу наследниците на А. Т. и ОСЗГ-“В” установителни искове за собственост на дворни места, заснети с пл. №№ 7* и 716, в кв. 30 по плана на ж. к. Люлин, гр. С..
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Оставя в сила същото решение в останалите му части, с които са отхвърлени исковете по отношение на имоти пл. №№ 7* и 721 в кв. 30 по плана на ж. к. Люлин, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: