О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 428
София, 20.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 60/2009 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. И. Г., Д. И. Б. и Р. П. Б. , тримата от гр. Р. срещу решение № 671 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 461/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното е постановено друго по съществото на спора, като е отхвърлен предявения от касаторката инцидентен установителен иск за установяване симулативността на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот ап. № 2 в в бл. 312, вх. Б, ж. к. „Ч”, гр. Р., тъй като с него е прикрит договор за дарение и е уважен предявения от К. Й. К. срещу касаторката и Д. Б. и Р. Б. иска за делба на същия имот при права по ? ид. ч. за първите двама и ? ид. ч. в режил на семейна имуществена общност за Б. Развит е довод за необоснованост на извода за неоснователност на установителния иск за прогласяване нищожност на договора, от който ищеца черпи права, поради това, че е симулативен и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът по касация К. К. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдът е отхвърлил инцидентния установилен иск, поради това, че ищцата не е доказала да е съставен обратен документ, в който да е удостоверено, че волята на страните по договора за продажба е била за сключване на договор за дарение, или да е налице начало на писмено доказателство за действителната воля на страните. Намерил е за недопустими гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд, поради липса на начало на писмено доказателство, в който единствено случай те биха били допустими по аргумент от чл. 134, ал. 2 ГПК. След като не е установено имотът да е дарен на Е. Г. и сестра й Д. Б. от тяхната майка М, тъй като имотът е придобит по време, когато купувачките са били в брак – първата с ищеца К. , а втората с ответника Б, то имотът е станал семейна имуществена общност за съделителите. След прекратяване на брака между К е прекратена и бездяловата съсобственост, поради което правата им върху имота са по ? ид. част. На това основание искът за делба е уважен и тя е допусната при права по ? ид. ч. за К. К. и Е. Г. и ? ид. ч. в режим на семейна имуществена общност за Д. и Р. Б.
В изложението към касационната жалба касаторката се позовава на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК като поддържа, че с решението е разрешен съществен процесуален и материалноправен въпрос за симулативността на договора в противоречие с практиката на ВКС.
Като противоречива практика за разрешаване на процесуалния въпрос за допустимостта на свидетелите е направено позоваване на решения, в които е застъпено становище, че в делбения процес съдът следва да се произнесе и по възражението за симулативност на сделката, от значение за размера на дяловете. Тези решения не са относими към разрешеният процесуален въпрос за допустимостта на свидетелиски показания за установяване на симулативност, който въпрос е разрешен при точно прилагане нормата на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) и в съответствие на трайната практика. Използването на свидетелски показания за установяване симулативност на сделка е допустимо само ако страната, която иска да ги ползва, разполага с писмен документ, изхождащ от другата страна или такъв, който удостоверява нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че обективираното съгласие е привидно. По делото е установено, че обратен документ между страните не е съставен нито преди, нито по време на сключване на договора, нито след това.
На следващо място е направено позоваване на решения № 5 от 1965 г. на Пленума на ВС, решение № 116 от 7.02.1991 г. по гр. д. № 1403/90 г. на І г. о. на ВКС, решение № 535 по гр. д. № 403/94 г. на І г. о.; решение № 13 по гр. д. № 2557/1979 г. на І г- о- на ВС на РБ, в които предмет на разглеждане е това, че при възражение за придобиване на имота по време на брака с индивидуални средства на единия съпруг, са допустими гласни доказателства. Същественият процесуален въпрос, разрешен с тези решения е за допустимостта на свидетелски показания за доказване произходът на сумите, вложени в закупуването на вещ по време на брака. Той е различен от разрешеният с въззивното решение процесуален въпрос за допустимостта на свидетелите при иск за установяване симулативност на сключен договор при отсъствие на обратно писмо или начало на писмено доказателство. От това следва, че тезата за наличие предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК не е обоснована.
Направено е позоваване и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не са изложени мотиви. Не се посочва кой е съществения материално правен въпрос разрешен с решението, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формалното позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение не обвързва съда с произнасяне.
Основание за позоваване на тази предпоставка е налице, когато нормата, която е приложена за разрешаване на материалноправния въпрос, е неясна, неточна или при трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение. В този случай с допускане на касационното обжалване се цели да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем. Не се поддържа нито една от тези хипотези, поради което следва да се приеме, че не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на решение № 671 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 461/2008 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: