О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 964
София, 01.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 808/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.08.2007 г. по гр. д. № 135/2007 г. Кърджалийски районен съд е отхвърлил предявен от К. М. Ц., М. М. С. и С. М. А. срещу Й. Б. Л. установителен иск за собственост на нива, с площ от 0.765 дка. включена като част от имот№ 551 в масив 14 в землището на с. Д., община К. като неоснователен.
С решение от 22.01.09 г. по гр. д. 421/07 г. Кърджалийски окръжен съд е отменил първоинстанционното и е постановил друго , с което също е отхвърлил иска след като е приел, че то е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост на имота към минал момент – този на обобществяването на земеделската земя.
Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалват с довод за необоснованост. В изложението към касационната жалба поддържат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Твърдението за наличие на основание по т. 1 от нормата обосновават с това, че спорния имот е бил собственост на дядо им А. Ю. Т. , а не на баща им М. Ю. Ф. и необсъждането на този факт е довело до постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС.
Основанието по т. 3 от нормата се мотивира с това, че необсъждането на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът, в настоящия си тричленен състав, намира че не са налице въведените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторките са поддържали, че имотът е бил част от нива с площ от 1.1 дка, собствена на наследодателя им М. Ф. , техен баща, който го е внесъл в ТКЗС. Правния си интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са обосновали с това, че неправилно след като им е признато право на възстановяване в съществуващи или възстановими граници на заявения имот, им е възстановен имот № 5* тъй като той не е идентичен с притежавания от наследодателя им, а част от техният имот с площ от 0.765 дка е заснет като част от имот № 551 и възстановен на ответника по иска. Съдът е отхвърли иска като е приел, че ищците не са установили наследодателят им да е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Намерил е за неоснователен доводът, че имота е принадлежал на дядо им А. Ю. Т. , който го е предоставил за ползване на зет си, техния баща. Аргумент за това е намерил във факта, че ищците са заявили пред поземлената комисия искане за възстановяване на имотите, собствени на баща им Ф. , който ги е внесъл в ТКЗС и при предявяване на иска в обстоятелствената му част са поддържали, че този имот е бил собствен на баща им към момента на внасяне в ТКЗС. На следващо място е установено, че А. Т. е оставил за наследници три дъщери, една от които е тяхната майка и по делото не е установено, приживе той да се е разпоредил със спорния имот в полза на нея или на зет си по предвидения в закона ред.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решението е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, която приема, че искът за установяване правото на собственост към минал момент е основателен тогава, когато се установи, че правото на собственост върху имота, предмет на иска е било придобито към момента на внасяне на имота в ТКЗС на някое от основанията по чл. 77, ал. 1 ЗС.
Не е налице и основание по т. 3 на ал.1 на чл. 280 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем.
По разрешения материалноправен въпрос придобиване право на собственост има практиката на съдилищата и тя е последователна и безпротиворечива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.09 г. по гр. д. 421/07 г. Кърджалийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: