О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 383
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 176/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Р. И. Д. срещу решение от 18.04.2008 по гр. д. № 185/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.11.2007 г. по гр. д. № 1722/06 г. на районен съд гр. П., с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за установяване, че Б. И. М. не е собственик на ? ид. ч. от стопанска сграда построена на площ от 50 кв. м. в УПИ ХVІ-1674 в кв. 130 по плана на гр. С..
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Прави довод и за това, че е недопустима, който не е мотивирал.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, след проверка на решението намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че стопанската сграда – кафе-аперитив е построена в имот, собствено на майката на касатораката Ц. Д. На 16.04.1991 г. тя е подписала декларация по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ, в която е изразила съгласие дъщеря й да
построи стопанска сграда в притежавания от нея имот. Подписът на деклараторката е бил заверен на 11.04.1991 г., а вписването на декларацията в нотариуса датира от 22.09.1992 г. Сградата е построена на основание одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение през 1991 г. На 22.09.1992 г. касаторката Д. , ищца по иска, и съпругът й И. Я. продават на Й. Н. 1/2 ид. ч. от сградата. На 2.07.1996 г., след като бракът между касаторката и Я. е бил прекратен, Я. и Н. продават притежаваните от тях общо ? ид. ч. от сградата на ответника по иска Б. М. , за което е съставен н. а. № 1* т. VІІ, н. д. 2490/1996 г. Пред продажбата касаторката е била поканена по реда на чл., ал.2 ЗС да изкупи частите на съсобствениците , праводатели по договора.
Искът е предявен на 9.10.2006 г. В исковата молба касаторката не е посочила фактите, на които основава твърдението си, че ответникът не е станал собственик на ? ид. ч. от сградата. Пред въззивната инстанция е конкретизирала това, като е поддържала, че сградата е построена преди декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ да е била вписана, поради което учредяването на правото на строеж не е било валидно. Сградата по приращение е станала собственост на собственицата на терена, поради което касаторката, а след това и другите продавачи не са могли да прехвърлят в полза на ответника, права, които нямат.
За да отхвърли иска съдът е приел, че действително фактическият състав по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ не е бил осъществен при започването и построяването на стопанската сграда, поради което тя е станала собственост на собственицата на терена. Приел е, че касаторката не е доказала ответникът да е знаел, че сключва договор с несобственици, поради което осъществяваното от него владение на правно основание, което е годно да го направи собственик, има за последица придобиване вещни права върху имота, след изтичането на петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същественият материалноправен въпрос за валидността на отстъпване на правото на строеж по реда на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ в полза на касаторката е решен в съответствие с практиката на ВКС и при точно прилагане на закона. В съответствие с тази практика е решен и въпросът за добросъвестността на владението и неговите правни последици.
Не е налице и основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
Разрешените материалноправни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, тъй като те са решени в съответствие със създадена съдебна практика. Тази практика е постоянна, не е изоставена и не се налага да бъде тълкувана корективно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2008 по гр. д. № 185/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.