О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1193
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1125/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от РПК “С” с. П.срещу решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1125/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4326/2007 г. на Пловдивски районен съд, за отхвърляне на ревандикационен иск за сграда – изкупвателен пункт, построена в поземлен имот 31051 по земеразделителния план на с. П.. Поддържа се довод за незаконосъобразност на извода, че касаторът, ищец по иска, не се легитимира като собственик на имота. Искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение е основано на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като същественият за спора въпрос за приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) е решен в противоречие с практиката на ВКС по него.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд, тричленен състав на І г. о. извърши проверка на обжалваното решение и въз основа данните по делото намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че касаторът не е установил сградата да е построена до 31.07.1991 г. съгласно изискването, установено в нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, действала до отмяната й с ДВ, бр. 101 от 2004 г. От събраните доказателства е установено, че строителството е започнало през 1991 г. и същата година е записана като дълготраен актив в сметка 203, след като е била приета с протокол за държавно приемане. В този протокол не е отразена датата на съставянето му. В т. 1 от него е записано, че срокът за завършване на сградата е м.12.1991 г. В приетата счетоводна справка за дълготрайни материални активи по баланса на кооперацията към 31.10.1995 г. е записана сграда – изкупвателен пункт, построена 1991 г. От записването направено във ведомост № 17 “Р” е отразено вида и датата, на която през 1991 г. са закупувани материали от касатора, но това записване не е пряко доказателство за установява датата на завършване строителството на сградата.
Изводът на съда, че касаторът не е установил строителството на сградата да е завършило до 13.07.1991 г. съответства на данните по делото.
Разрешаването на съществения за спора материалноправен въпрос за принадлежността на правото на собственост на сградата е основано на не доказването на този релевантен факт. Той е елемент от фактическия състав на нормата на ал. 3 на чл. 2 от ЗОбС, с който се отрича правото на собственост върху сградата на общината, ако тя е построена със средства на кооперацията и строителството е завършило до 13.07.1991 г. Изводът е направен в съответствие с материалноправната норма и трайната практика на ВКС по прилагането й.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1125/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.