Р Е Ш Е Н И Е
№ 639
София, 02.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2398 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 26 от 05.03.2008г., постановено по гр.д.№ 1242/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на СГС по гр.д.№ 393/2006г. в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Т. П. против С. за сумата от 6 000 лв. като вместо това искът за обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче е уважен за още 6 000 лв., т.е. общо за 8000 лв.
С определение № д-15/08 от 25.07.2008г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание 280, ал.1 т.2 от ГПК предвид наличието на противоречива практика по правния въпрос “каква би следвало да бъде правната квалификация на иск за обезщетение от ухапване от бездомно куче и какво е противоправното поведение на Общината в този случай.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответницата по касация Е. Т. П. оспорва жалбата и наличието на наведените в нея основания и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел за доказано от показанията на разпитаните свидетели – очевидци на случая, които не са противоречиви, че на 10.12.2005г. ищцата Е. П. е била ухапана от бездомно куче в[жк] [населено място], което е вървяло заедно с други кучета и се нахвърлило върху нея. Показанията им се подкрепят от медицинското удостоверение № С…./…..г. и СМЕ. С обжалваното решение, САС е приел че искът е по чл. 49 от ЗЗД. Приел е, че Столична община е действала противоправно, защото не е изпълнила задълженията си по чл. 35, ал.4 от ЗВМД /ДВ бр. 42/1999г. и на чл. 138 от ППЗВМД, които я задължават да предприеме действия по опазването на общественото здраве. Като ирелевантно за ангажиране отговорността на Общината е преценено това на коя структура е възложено извършването на тази дейност. При определяне размера на обезщетението, съдът е отчел физическите болки и страдания, които е претърпяла ищцата, техният интензитет и продължителност /един месец/ и затрудненията, до които са довели, ограничавайки начина на живот и психическия стрес от преживяния инцидент.
С обжалваното решение, въззивния съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 49 от ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие, но то не е изпълнило ефективно възложените му функции в резултат на което е нанесено телесно увреждане на ищцата – ухапване от бездомно куче.. Съгласно чл. 35, ал.4 от ЗВМД, в сила от 05.06.1999г., който остава в сила и след отмяната на този закон /виж § 3, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм., бр. 13 от 2008 г./ Кмета на общината има задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Безстопанствени животни по смисъла на чл. 70 от този закон са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Законовото изискване е тези животни да се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. За извършване на тази дейност, общината е създала общинско предприятие “Е.”, чийто функции са определени с Вътрешни правила за организиране на дейността. За дейността на това предприятие обаче и ефективното изпълнение на възложените му функции, респективно за неизпълнението им, общината, като юридическо лице носи отговорност на основание извършеното от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Разграничителния критерий относно правната квалификация на предявения иск е в това дали установените със закон задължения по чл. 35, ал.4 от ЗВМД от 1999г. съставляват административна дейност, защото отговорността на Държавата и общините по чл. 1 от ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица се ангажира само когато тези действия или бездействия са при или по повод изпълнение на административна дейност. Като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната власт, или приравнен нему друг орган със закон, който е специално овластен с властнически правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена, или неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда. Дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината не може да се квалифицира като изпълнение на властнически правомощия, които едностранно да придизвикват правни последици, обвързващи определен кръг правни субекти. Тази дейност е насочена към скитащите кучета и представлява извършване на фактически действия по улавянето им и настаняването им в определените за това места. Не може да се разделя дейността по организиране на тази дейност и тази по прякото й извършване до степен, че да се приеме, че първата е само административна, а втората е съвкупност от фактически действия, в какъвто смисъл теза излага касатора. Законът определя изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала е. налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. По тези съображения, настоящия състав на ВКС не приема за правилно изразеното становище в представените към изложението решение от 30.01.2008г., по гр.д.№ 2061/2007г. на СГС, в което е прието, че аналогичен казус следва да се квалифицира по чл.1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на решението относно това, че не било доказано дали телесното увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин, защото разпитаните свидетели били нейни близки и не е отчетена родствената връзка, в нарушение на чл. 136 от ГПК /отм/, а и защото телесното увреждане могло да настъпи и по друг начин, съгласно СМЕ.
Разпитаните по делото свидетели са единствените очевидци на станалото вечерта на 10.12.2005г. ухапване от куче. Тези показания не са противоречиви, а и не са оборени, поради което съдът обосновано се е позовал на тях. Нормата на чл. 136 от ГПК /отм/ не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях показанията не се оборват. Касаторът не е установил възможен друг източник на установеното от съдебния медик увреждане, поради което правилно съдът е приел, че това увреждане е от куче. Ищцата е доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване. Та не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да й се вмени в задължение да доказва отрицателни факти. Кучето, ухапало ищцата, което е било едно от няколкото кучета, които са я приближили, е безстопанствено по смисъла на чл. 70 от ЗВДМ, щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него. Дори да го хранят хората от квартала, то по смисъла на посочения текст е безстопанствено. Доводите в този смисъл в касационната жалба са неоснователни.
По изложените съображения, възивното решение е постановено при правилно извършена от съда правна квалификация и при отсъствие на наведените касационни основания, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 150 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 05.03.2008г., постановено по гр.д.№ 1242/2007г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. да заплати на Е. Т. П. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: