О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 395
София, 13.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4888/2008 год. по описа на ІV г. о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. У. срещу решение № 336 от 18.07.2008 по гр. д. № 244/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение от 18.01.2008 г. по гр. д. № 1396/2007 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на касатора сумата над 12000 лв. до 20000 лв. на основание чл. 2 ЗОДОВ и е отхвърлил иска до този размер като неоснователен. Оставил е в сила решението в останалата част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв.. Развит е довод за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон чл. 52 ЗЗД. Релевираните основания са такива за касиране на решението по чл. 281 ГПК. В представеното допълнение към жалбата, което в една част съставлява и изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК е развит довод, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване, тъй като решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС изразена в ППВС № 4/75 г. и ППВС № 2/81 г. относно релевантните факти, които обуславят определяне на справедливо обезщетение за възмездяване на причинени неимуществени вреди.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от Прокуратурата на РБ, с твърдение за неправилно прилагане материалния закон – чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди.
Прокуратурата на РБ намира за неоснователна жалбата подадена от ищеца У.
Ответникът по касационната жалба на Прокуратурата на РБ У. намира същата за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
Върховният касационен съд след като обсъди данните по делото намира следното:
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен от У. срещу Прокуратурата на РБ осъдителен иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Прието е за установено, че срещу касатора У. през м. 11.1999 г. е било повдигнато обвинение за това, че в периода от 17.11.1996 г. до 15.03.1997 г. в дома за деца с дълбоки умствени увреждания в с. Д., обл. Пловдивска, като фелдшер, поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност да е нарушил разпоредбите на чл. 47б “А” от Правилника за организацията и ръководството на заведенията за социални грижи и задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика: “ полагане на медицински грижи и обслужване на настанените в дома лица, организиране работната среда на средния медицински персонал в заведението, ръководене лечебната и рехабилитационна дейност и др.”, да е причинил смъртта на повече от едно лица, което съставлява престъпление по чл. 123, ал. 3, предл. последно във вр. с предл. 2 във вр. с ал. 1 НК. С присъда № 130 от 18.05.2005 г. по нохд № 90/2005 г. състав на Пловдивски окръжен съд е оправдал У. по това обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 289 от 15.12.2005 г. по нохд № 487/2005 г. на Пловдивски апелативен съд, което е оставено в сила с решение № 1137/09.01.2007 г. по нохд № 633/2006 г. на ВКС, ІІ-ро НО.
Разрешеният материалноправнен въпрос е за обема на претърпените от У. неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, по което е бил оправдан и за размера на обезщетението, което справедливо ще ги обезщети.
Изводът за техния обем е направен след преценка на установените факти – многобройните публикации в печата по повод настъпилата смърт на настанените в дома деца, отражението на тези събития върху психичното му състояние както и факта на повдигнатото обвинение, което е довело до промяна в поведението на У. Промяната се е изразила в това, че е станал затворен в себе си, странял е от близките и познатите, усещал е недоверие в пациентите си към качеството на неговата работа. Не е намерен за основателен доводът за влошаване на здравословното му състояние, което да се е изразило в повишено кръвно налягане и безсъние, поради неангажиране на доказателства за това. Релевантните за спора факти са преценени по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), а правният извод за размера на обезщетението е направен при правилно прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД, като е съобразено положението на ищеца в обществото с оглед упражняваната от него професия, накърняването на авторитета му, неудобството, което е търпял по време висящността на наказателното производство от неизвестността на изхода му, продължителността на периода, в който той е бил обвиняем и който факт е бил известен на близките, познатите му и населението в населеното място, в което живее поради многобройните публикации в пресата и редовното отразяване на следствените действия.
По касационната жалба на ищеца У.
Касаторът поддържат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване, поради това че същественият материалноправен въпрос за размера на обезщетението е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС на РБ застъпена в ППВС № 4/1975 г. и ППВС № 2/81 г. Позоваването на тази задължителна практика е направено формално, без да се посочи кое от указанията формулирани в 15 точки на ППВС № 4/1975 г. е относимо за спора и не е приложено от съда. ПП на ВС № 2/1981 г. е постановено относно някои въпроси за погасителната давност при взземания от непозволено увреждане. С въззивното решение не е разглеждан въпрос за давността. Такова възражение не е правено от ответника по иска, поради което това постановление е неотносимо към разрешения съществен материалноправен въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Направеното от касатора У. искане за допускане касационно обжалване ще бъде оставено без уважение, тъй като не се установи да е налице релевираната от него предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за това.
По касационната жалба на Прокуратурата на РБ:
Предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК се обосновава с твърдение, че не е установена причинна връзка между влошаване здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в повишено кръвно налягане и безсъние и привличането му като обвиняем, поради което като е приел друго съдът е постановил решение в противоречие на практиката на ВС.
Промяната на здравословното състояние на ищеца в отрицателна насока е обсъждано от въззивния съд. Той е приел, че това твърдение е останало недоказано. Съдът е намерил за неубедителни гласните доказателства – показанията на съпругата му, поради липса на други установяващи че това състояние е било трайно и е наложило лечение. Това го е мотивирало да приеме, че сумата от 12000 лв. е достатъчна да репарира претърпяните на ищеца вреди и на това основани е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за разликата над този размер.
Фактическите и правни изводи във въззивното решение са направени при правилно прилагане на закона и задължителната и трайна практиката на ВКС в областта на непозволеното увреждане, поради което не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 18.07.2008 по гр. д. № 244/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.