РЕШЕНИЕ
N 632
София, 02.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. дело N 1762/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 336 от 20.07.2006 г. по гр. д. 8726/2005 г. Софийски районен съд е отхвърлил като неоснователен предявен от А. П. , Н. И. , И. И. К. И. и М. И. срещу П. А. и И. С. иска за собственост на поземлен имот с площ от 843 кв. м., съставляваща част от УПИ *, който е идентичен с част от имот пл. № 2* възстановен на ищците с решение на ОСЗГ.
С решение от 01.11.2007 г. по гр. д. № 4010/2006 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост на извода за липса на идентичност между реституирания имот и този предмет на иска, за неправилно прилагане на материалния закон и за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата по делото по реда на чл. 188, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.
От фактическа страна е установено, че с решение на ОСЗГ при СО-район “О” № 5* от 21.01.2004 г. е признато и възстановено право на собственост в съществували стари реални граници на имот – нива с площ от 3.931 дка в м. “Т”, в землището на гр. Б. и съставляващ имот пл. № 2* по кадастралния план от 1986 г. В решението имотът не е индивидуализиран с актуалното му регулационно положение и граници. В удостоверение издадено на основание чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ техническата служба при район Б. е удостоверила, че бившият имот пл. № 2* в м. Вилна зона – Б. по одобрения през 2001 г. ЗРП на вилната зона попада в кв. 32 и 33 и за него са отредени парцели ХІІІ, VІ, VІІ, V, ХІІ и от ХХІ до ХХІV включително. Въз основа на извършено проучване от комисия назначена със заповед РД- 09.69/01.04.2003 г. на кмета на район Б. е издадена заповед № Р* от 13.11.2003 г., в която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е удостоверено, че бившият имот пл. № 2* попада в УПИ ХІІІ, VІ, VІІ, V и ХІV в кв. 32 и в УПИ ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ в кв. 33, отредени също за индивидуално вилно строителство, както и че от бившия имот 2256, който е с площ от 4628 кв. м., могат да бъдат възстановени 3931 кв. м., а за разликата от 697 кв. м. правоимащите лица следва да бъдат обезщетени. Подлежащата на възстановяване площ не е индивидуализирана с актуалния й регулационен статут – посочване на парцелите.
С писмени доказателства е установено, че през 1961 г. И. Х. С. е закупила от ТКЗС “Д” празно дворно място с площ от 1200 кв. м., съставляващо парцел **** по проекторегулационния план за кв. 32 по плана на с. Б.. П. 1991 г. С. и съпругът й Д. С. са продали на дъщеря си П. А. същия имот.
От представена комбинирана скица, и удостоверение издадено на основание чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ се установява, че парцел **** с площ от 960 кв. м. е идентичен с част от имот пл. № 2* Такова е и отразяването направено в скицата на л. 27,изготвена от фирма “Г” и представена като доказателство по делото. В нея с черна пунктирна линия е нанесен възстановения на ищците имот, а с черна плътна и повдигната с червено
С. терен от парцел **** с възстановения.
С приета техническа експертиза е установено, че в разписния списък към съставения кадастрален план за кооперираните имоти не са посочени бившите собственици, а като заварен ползвател е посочено ТКЗС. В решението на ОСЗГ признатият за възстановяване имот също не е индивидуализиран с граници, поради което вещото лице счита, че няма достатъчно данни, от които да се направи категоричен извод, че придобития от наследодателя на ищците имот в м.”Т” на основание наследяване и делба от 1941 г. е идентичен с имот пл. № 2* по кадастралната карта на с. Б. от 1958-1960 г.
Възприемайки тази констатация, без да я прецени с данните, съдържащи се в другите писмени доказателства, съдът е формирал извод, че липсват достатъчно данни за идентичност между придобития на основание покупко-продажба през 1991 г. имот от ответницата и възстановения в полза на ищците. Отхвърлил е иска като неоснователен.
Пред въззивната инстанция ищците са представили доказателства, че като граница и съсед на имот пл. № 2* нанесен в картата на възстановената собственост, е посочен имот № 2* на Д. С. И. , и имот 150041 на насл. на Н. Представен е и нот. акт № 1* т. І от 1929 г. съставен по реда на обстоятелствената проверка, в полза на С. Д. И. и Н. Д. Л. , с който те са признати за собственици на имот нива в м. “Т” с площ от 1.5 дка и при граници : И. С. , и В. С.
Съдът не е обсъдил тези доказателства и е оставил в сила първоинстанционното решение.
Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Представените нови писмени доказателства, е следвало да бъдат преценени в съвкупност с останалите. Те са били основание за изслушване на техническа експертиза, която след преценка на тези данни и съпоставяне с тях на собствениците на възстановените имоти, съседни на имот пл. № 2* да посочи дали не е налице идентичност между възстановения имот на ищците и придобития от ответницата. Не е обсъдено това, че в допълнителната експертиза изпълнена от в. л. инж. П той е изложил аргументи за идентичност на имотите основани на съвпадане на двама от съседите – Т. М. и В. С. при описване на имота на ищците в нот. акт от 1921 г. и в делбата от 1941 г.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 186 и 188, ал. 1 във вр. с чл. 211 ГПК от 1952 г. са основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 01.11.2007 г. по гр. д. № 4010/2006 г. Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на С градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.