О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 801
София, 30.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 512/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 04.07.2008 г- по гр. д. № 92/2005 г. Котелски районен съд е отхвърлил предявения от община К. срещу О. –гр. К. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване право на възстановяване на гори с площ от 45.514 дка, намираща се в местностите “С” и “С” в землището на с. М..
С решение от 13.11.2008 г. по гр. д. № 594/08 г. Сливенски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното. Приел е, че ищецът не доказва по несъмнен начин да е бил собственик на заявените земи, тъй като не установява придобивен способ, не ги индивидуализира с местонахождение, граници и вид. Записването в емлячен регистър от преди 1944 г. е непълно, земите са записани с обща площ, но не са описани по видове, местонахождение – местности и граници, поради което не е доказано твърдението, че общината е била собственик на земите, предмет на иска, преди одържавяването им.
Недоволен от решението е ищецът – община К. и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, които не са обосновани. Основава искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. Обосновава го с твърдението, че въпросът за писмените документи, допустими по чл. 13, ал. 4 ЗВСГЗГФ се решава противоречиво от съдилищата, а той е от значение за изхода на спора.
Относно допускането на касационно обжалване касаторът на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се позовава се на липсата на практика на ВКС по прилагане нормата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, предвид на това че при действието на ГПК от 1951 г. решенията по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ не са подлежали на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав на І г. о. на ВКС намира че не е налице релевираната предпоставка за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът за да се легитимира като собственик на гора с площ от 45514 дка в землището на с. М. е представил протокол № 15 от 22 юни 1888 г. съставен за определяне на г. в землището на селото. В него е посочено, че описаните гори са били …”още от старо време предоставени за изключително ползване на населението на общината”. Представено е и удостоверение, издадено въз основа на емлячен регистър, в което не е посочено периода, за който е воден регистъра, липсват данни за местонахождението на г. , както и основанието за придобиване право на собственост от общината. От представено заверено фотокопие от стр. 347 на емлячния регистър се установява, че под 7 в графа “вид на имотите” е записано: гори , ниви, ливади и др. обекти на г. , а в графа “местност” е записано М. землище. Няма отразяване на датата, на която е направено записването както и основанието за придобиването му.
Обоснован е изводът, че касаторът не е установил правно основание за придобиване на имота. Позоваването на протокола от 1888 г. не го легитимира като собственик. Отразеното в него е индиция, че се касае за гори, предоставени за ползване на общината с цел задоволяване нуждите на населението (балталъци). Този термин е използван от законодателя при реграментиране на г. общинската собственост в закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 19.07.1921 г. През 1922 г. е приет Закон за г. чл. 2 на който е повелявал, че общински са г. (с пасищата в тях), които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползуване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. С нормата на чл. 20 от този закон е било изключено приложението на Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи.
Със закона за г. от 1925 г. също е определено, че са общински г. , отстъпените от държавата на някой град или село за вечно ползуване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините.
От тази правна регламентация следва , че законодателят определя като общински и тези гори, предоставени от държавата за ползване от общината, с цел задоволяване нуждите на населението й. Като частни общински имоти законът е определил онези, за които съществуват документи за собственост (тапии).
С нормата на §5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ изрично е изключено от приложното поле на реституцията вещно право на ползване, предоставено на физически лица, юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползване на г. от 1948 г.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това доказал ли е касаторът, че е бил носител на вещно право на собственост върху гори в землището на с. М. с описаната площ и подлежат ли те на реституция.
Въпросът е решен в съответствие с данните по делото и закона.
Касаторът не е установил , че е собственик на заявените за възстановяване гори с представянето на документ за собственост. От това и представения протокол от 1888 г. може да се направи извод, че се касае до гори със статут на балталъци по отменените закони, или такива върху които той е имал право на ползване. Това ограничено вещно право не подлежи на реституиране по изрично разпореждане на закона.
Същественият за изхода на спора въпрос не е този за документите, с които може да се установи право на собственост по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, а за това подлежи ли възстановяване право на ползване върху гори, върху които е било предоставено право на ползване с цел задоволяване нуждите на населението, поради което не е налице релевираното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 13.11.2008 г. по гр. д. № 594/08 г. Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: