РЕШЕНИЕ
N 594
София, 01.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕНА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 1565/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Я. Ц. от гр. С. срещу решение от 01.02.2008 г. по гр. д. № 17/2007 г. на Габровски окръжен съд. Развити са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 31 ЗН при формиране на масата на наследството и на чл. 34 ЗН при извършване намаляване на завещателното разпореждане направено от наследодателя Я в полза на сина му Ц. Я. Ц. – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Ответникът по касация Ц. Я. Ц. намира жалбата за неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторката и синът й Я. Ц. са предявили срещу Ц. Я. Ц. иск за делба на съсобствени на основание наследяване и правни сделки недвижими имоти: 1. дворно място съставляващо УПИ ХVІІ-270 в кв. 29 по плана на с. Б. с построени в него жилищна и стопански сгради и 2. ПИ ІV-270 в кв. 29 по плана на същото село н..
От фактическа страна е установено, че наследодателят Я по време на брака си с П. Р. Я. е придобил право на собственост върху дворно място с площ от 1500 кв. м. и построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Въз основа на влязъл в сила регулационен план от 1975 г. за имотът са били отредени два парцела ХVІІ-270 и ІV-270 в кв. 29 по плана на Б.
Наследодателят през 1987 г. е завещал в полза на сина си Ц. Ц. дворното място с площ от около 1500 кв. м. и 1/2 из. ч. от постройките в нето. Той е починал през 1991 г. и оставил за наследници: Пена Я. съпруга, Ц. Ц. – син и П. Я. Ц. – дъщеря.
През 1999 г. Пена Я. е продала на дъщеря си П. Я. срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане 4/6 ид. ч. от УПИ ІV-270 , а на внука си Я. Т. 5/8 ид. ч. от УПИ ХVІІ-270 и построените в него сгради .
В хода на производството по предявения иск съделителят Ц се е позовал на направения в негова полза завет като е противопоставил довод, че той го легитимира като изключителен собственик на имотите.
Касаторката П. Я. Ц. с възражение е заявила искане по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановена запазената й част.
На основание чл. 31 ЗН е установена наследствената маса, която включва ? от парцелите, предмет на иска на стойност 9500 лв. и 2400 лв., възстановена на наследниците на Я. Я. гора с площ от 7.5 дка на стойност 938 лв., възстановени на наследниците на Я. Я. земеделски земи на стойност 778.33 лв. и ? ид. ч. от възстановените на Ц. Ц. (дядо на касаторката и брат й Ц. Ц. , починал 1977 г.) земеделски земи на стойност 628 лв. както и 1/2 ид. ч. от стойността на движимите вещи, възлизаща на 747 лв. Общата парична равностойност на наследствената маса възлиза на сумата 8667.83 лв., а разполагаемата част на наследодателя е възлизала на ? ид.ч. съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН и е на стойност 2167 лв. Стойността на завета е 5950 лв. (? от стойността на двата урегулирани имота и построените в единия сгради). Запазената част на наследниците е била също в размер на по 2167 лв. Въз основа на това съдът е приел, че заветникът е могъл да получи имущество на стойност 4334 лв. (разполагаемата и запазената част от наследството), а е получил със заведат имот превишаващ тази част със сумата 1616 лв. Свободното имущество, останало от наследодателя след извършеното разпореждане с части от него, е на стойност 2717 лв. Половината от това имущество възлиза на 1359 лв. Тази сума не е достатъчна да се допълни запазената част на наследницата П.
П. повторното разглеждане на делото от въззивния съд заветникът Ц. Ц. е упражнил правото си по чл. 34 ЗН и е заявил, че желае намалението на завещателното разпореждане да се извърши от УПИ ІV-270 в кв. 29 по плана на с. Б..
Съдът е приел за установено, че Ц. Ц. е могъл да придобие по завет и наследяване имущество на стойност 4334 лв. от наследствената маса, а е придобил такова на стойност 5950 лв. или със сумата 1616 лв. повече. За да се допълни делът на наследницата П е необходима сумата от 808 лв., която съпоставена със стойността на имот ІV-270, от 2400 лв. представлява 2/6 ид.ч . от този имот.
След като са взети предвид и правата придобити от П. Я. на основание извършеното разпореждане от майка й П. Я. в нейна полза чрез продажба на притежаваната от праводателката идеална част от имот ІV-270, съдът е приел, че то е породило действие до размер на 3/6 ид. ч. а не на 4/6, както е записано в договора, тъй като праводателката е била собственик на ? ид. ч. от имота и не е придобила права върху него по наследяване, тъй като наследодателят се е разпоредил приживе със този имот чрез завет. Искане за възстановяване и на запазената част на преживялата съпруга по делото не е направено.
От тук е направен извод, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната делба на имот ІV-270 между П при права 5/6 за първата и 1/6 за втория е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решението в частта, с която е допусната делба на УПИ ХVІІ-270 между П, Я. Т. и Ц. Ц. и вместо него е постановил друго, с което е намалил завещателното разпореждане направено от Я. Ц. Я. в полза на Ц. Я. Ц. по отношение на УПИ ІV-270 до размер на 2/6 ид.ч . от него и е допуснал е да се извърши делба на УПИ ХVІІ-270 между Ц при права по ? ид. ч. за всеки един. При определянето им е взел предвид извършеното разпореждане от П. Я. в полза на внука й Я. Т. през 1999 г. с договор за продажба. Намерил е, че той е породил прехвърлително действие до размер на ? ид. ч., колкото е притежавала праводателката след прекратяване на семейната имуществена общност поради смъртта на единия съпруг. Другият съделител Ц. Ц. се легитимира като собственик на другата ? ид. ч. от имота на основание направения в негова полза завет от баща му Я. Я.
Неоснователен е доводът, че искането за намаляване на завещателното разпореждане от конкретен имот не е направено от Ц. Ц. в срок. Такъв срок законодателят не е определил, нещо повече с нормата на чл. 34 ЗН е установил задължение за съда, ако заветникът не упражни това свое право съдът да му даде срок за това.
Не намира опора в закона и доводът, че в наследствената маса не следва да се включва възстановената гора, тъй като възстановяването й е станало след откриване на наследството. Възстановените имоти по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОГЗГФ са новооткрити наследства съгласно законовата дефиниция на чл. 91а ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на наследодателя след неговата смърт. Това възражение е и преклудирано, тъй като е било наведено при предходното разглеждане на спора от ВКС и той го е намерил за неоснователно.
На последно място неоснователно е и искането за намаляване на завещателното разпореждане съразмерно от всички имоти, останали в наследство от наследодателя. Този способ за намаляване на завещателно разпореждане намира приложение, когато наследодателят е назначил едно лице за наследник с универсално завещание. В този случай не се образува маса на наследството на основание чл. 31 ЗН, а намаляването на завещателното разпореждане се извършва в дробна част, размерът на която се определя по правилата на чл. 29 ЗН.
В случая наследодателят се е разпоредил в полза на сина си със завет, което следва от посочването на конкретен имот с неговите индивидуализиращи белези, поради което намаляването на завещателното разпореждане до размера на запазената част на наследника, упражнил това свое право, следва да се извърши след определяне масата на наследството, останало от наследодателя. В полза на заветника е възникнало правото на избор от кой имот да се извърши намаляването на завета.
При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касирането му, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.02.2008 г. по гр. д. № 17/2007 г. на Габровски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.