О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 722
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 349/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.04.2007 г. по гр. д. № 26909/2006 г. Софийски районен съд е обявил за окончателен сключения между Д като продавач и С. С. като купувач договор за продажба на ? ид. ч. от УПИ ХІІ-812 в м. „О” по плана на гр. С..
С решение № 110 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 3351/2007 г. Софийски градски съд е отменил първоинстанционното и отхвърлил иска. Приел е за установено, че К. не е собственик на имота, предмет на предварителния договор, тъй като договорът, от който черпи права – сключен с ищцата на 26.02.2003 г. и обективиран в нот. акт. № 1* т. 1, н. д. № 153/2003 г., е нищожен като сключен с уговорка за обратно изкупуване.
С. С. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 154 ГПК, тъй като съдът е открил производство по оспорване предварителния договор и допуснал събирането на гласни доказателства, което е нарушение на практиката на ВКС.
Относно допустимоста на обжалването се позовава на хипотезата по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Съдът е приел за установено, че на 26.02.2003 г. Здравка Б. К. , С. Б. С. и С. И. З. са продали на Д. К. собствения си УПИ ХІІ-812 в м. „О” по плана на гр. С.. Договорът е обективиран в нот. акт № 1* т. І, рег. № 1* по н. д. № 153/2003 г. На същата дата К. е сключил с касаторката предварителен договор за продажба на ? ид. ч. от имота, като е уговорено окончателният договор да се сключи до 31.12.2003 г. Този договор касаторката е поискала да бъде обявен за окончателен.
Доводът на К. , че предварителният договор е сключен м. януари, а не м. февруари и че в него той е бил купувач, а не продавач, както и че той е предхождал продажбата, извършена в нотариална форма, въз основа на който договор той е станал собственик на имота, е намерен за неоснователен. Въпреки откритото производство по оспорване на предварителния договор и събиране на гласни доказателства, съдът е достигнал до извода, че договорът е автентичен, обективира волята на страните по него. Въз основа на него е направил извод, че договорът за продажбата, с който К. се легитимира като собственик на имота, е нищожен, тъй като е сключен с уговорка за обратно изкупуване, доказателство за което е предварителния договор, за продажба сключен на същата дата. От това е намерил, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е неоснователен, тъй като продавачът по него К. не се легитимира като собственик на имота.
В изложението към касационната жалба не е посочен кой е материалноправният въпрос от значение за спора, по който съд се е произнесъл и не се твърди правните изводи за неоснователност на иска да са направени в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът не е приел за установено, че предварителния договор сключен между страните е неистински, поради което процесуалното нарушение – откриване производство по чл. 154 ГПК не е рефлектирало върху извода на съда за автентичността на договора, от който касаторката черпи права.
Обратно, позовавайки се на него като доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го подписали, е приел че той представлява уговорка за обратно изкупуване на продаден на същата датата имот. Допуснатото процесуално нарушение не е от значение за изхода на спора, поради което не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 3351/2007 г. СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: