РЕШЕНИЕ
N 333
София, 15.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 552/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК.
Образувано е по касационна жалба на срещу решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1740/2003 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.06.2002 г. по гр. д. № 1711/1999 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Г. М. и Н. Ж. Ц. установителен иск за собственост на 16/6675% ид. ч. от апартамент, намиращ се в сутерена на сграда, построена в гр. С., ул. “Г” № 37, индивидуализиран и с граници. Инвокирани са доводи за необоснованост на изводите, поради нарушение на съдопроизводственото правило за съвкупна преценка на доказателствата – чл. 188, ал.1 ГПК, което е касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че триетажната сграда, в която се намира апартамента, идеални части от който са предмет на иска, е била построена в придобития от К. М. П. , през 1896 г. недвижим имот – дворно място с площ от 478 кв. м. в гр. С., ул. “Г” № 35 на ъгъла с ул. “.. Той е построил едноетажна сграда. След неговата смърт през 1927 г. наследниците му са извършили преустрояване на сградата чрез надстрояване, като съществувалия сутеренен етаж е запазен в една част. Запазени са били три източни стаи, за които е бил обособен самостоятелен вход от към северната страна на сградата.
През 1929 г. наследниците му по закон съпруга и пет деца са извършили съдебна делба приключила със спогодба на останалия в наследство имот, като всеки наследник е получил в свой дял право на собственост върху един апартамент от сградата, в която е имало общо шест апартамента – по два на всеки етаж, а наследницата А, съпруга на наследодателя, и право на пожизнено ползване върху апартамента в сутерена. В раздел ІІ на спогодбата съделителите са се споразумели, че …” в неразделна обща собственост и ползване остават двора с градината и входовете към ул. “. и ул. “Г”, водопровода и канализацията, и общите части на сградата: основи и външни стени, стълбище външно, вътрешно и избено, покрив, обща пералня в сутерена и обща сушилня на тавана, водния резервоар и общия хол на тавана и апартамента от три стаи и коридор в сутерена (гола собственост). Една от наследниците на П. и В. К. К. С. на 31.10.1973 г. е съставила саморъчно завещание в полза на А. Н. К. , като й е завещала притежавания от нея апартамент на партерния етаж в описаната сграда както и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата. През 1984 г. Адриана К. е продала на ищците Пfrac12; ид. ч. от апартамента както и 16.67 % идеални части от общите части на сградата и 1/6 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел **** в кв. 458 по плана на гр. С., м. “Ц” срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане, за което на 27.03.1984 г. е съставен н. а. № 45, т. VІІІ, по н. д. № 1117/1984 г. На основание съдебна спогодба сключена на 16.04.1984 г. в дял на ищците е бил поставен описания имот, с което те са станали негови изключителни собственици.
През 1998 г. ответниците по иска Л. М. К. Т. В. Е. В. Д. П. , Л. Н. Ц. и И. И. М. са се снабдили с констативен нот. акт № 16, т. Іа, н. д. № 181/1998 г. за собственост на по ? ид. ч. от апартамента в сутеренния етаж на сградата със самостоятелен вход от ул. “..
Ищците поддържат, че помещенията в сутерена, определени от ответниците като апартамент, съставляващ обща част на сградата, поради което те като са придобили права върху идеални части от общите части на сградата, са придобили също толкава идеални части 16.67% ид. ч. и от помещенията в сутерена, определени като апартамент.
Искът е отхвърлен след като е прието за установено, че помещенията в сутерена, определени като жилище, не са имали статут на обща част на сградата, поради което ищците не се легитимират като собственици на идеални части от имота. Праводателката им К. се е разпоредила чрез продажба само с притежаваното от нея жилище и прилежащите му общи части на сградата, но в договора не е изразила воля за разпореждане и с притежаваните от нея идеални части от апартамента в сутерена.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че помещенията в сутерена не са били със статут на обща част на сграда по предназначение.
Доводът е основателен.
При преустрояването на сграда помещенията са били отделени от другата част на сутерена чрез осигуряване на самостоятелен вход до тях с входно антре и умивалня. При сключване на съдебна делба между съсобствениците на сградата, тези помещения са определени като “сутеренно жилище” и правото на ползване върху него е предоставено на преживялата съпруга. В договора за преустройство на сградата е уговорено че в сутерена ще останат да се използват трите източни стаи, които ще се изолират от избените помещения. Те ще имат комини, ще се обслужват и от една тоалетна и умивалня, а в коридора ще се направи преграждане за килер.
В подадената от ползвателката на тези стаи А. М. декларация за притежаваните от нея недвижими имот на основание ЗОЕГПНС, тези помещения не са декларирани като самостоятелно жилище и няма данни да са одържавени на това основание от нея или от съсобствениците.
По делото е установено, че в различни периоди от време помещенията са ползвани като складови за въглища и други общи на етажните собственици нужди, а след 1953 г. отделни стаи са отдавани под наем.становено е, че през 1953 г. с решение на общото събрание на етажните собственици една стая е отдадена под наем на М. Т. Свидетелят Ф. също е живял под наем в две от стаите, като е знаел, че договорът е сключен с етажните собственици, представлявани от М. и М. Свидетелката Е. също е установила, че тези помещения след 1960 г. са отдавани под наем и наемът е разделян между всички етажни собственици.
Съдът не е обсъдил установеното по делото, че тези стаи са били създадени с цел задоволяване на не жилищни нужди. Не е изследвано обстоятелството дали са преустроявани в жилище и дали по време на осъществяваното от ответниците владение, те са представлявали жилище по смисъла на действалите правила и норми, за да се направи извод, че са били самостоятелен обект на правото на собственост.
Не е обсъден и представения пред въззивната инстанция архитектурен проект на сграда, от който в частта сутерен се установява, че трите стаи са представлявали помещения едно до друг, като достъпът до тях се е осигурявал от общ коридор, т. е. не са били функционално свързани. За изясняване статута на помещенията е следвало да бъде изслушана техническа експертиза.
Решението е постановено преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна, което е нарушение на чл. 186, ал.1 ГПК и основание за касирането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1740/2003 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на друг състав от въззивния съд за ново разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: