О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 109
София, 13.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 5340/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Българска т. компания АД (БТК АД) гр. С. срещу решение № 1* от 18.09.2008 г. по гр. д. № 1808/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е решен спора по същество като касаторът е осъден да заплати на Н. И. И. от гр. П. сумата 1520 лв., представляваща пропусната полза от нереализиран договор за наем за времето от 21.06.2007 г. до 30.111.2007 г. и сумата 1000 лв., представляваща претърпяна загуба от заплащане на неустойка за неизпълнение на същия договор, както и сумата 551 лв., разноски по делото. Въведен е довод за неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдът е уважил исковете след като е приел за установено, че на 18.06.2007 г. ищецът И е спечелил търг за продажба на дизелагрегат проведен от касатора и на това основание е закупил този агрегат като на същата дата е заплатил стойността, за което му е издадена фактура и касова бележка. Продавачът не е предал вещта, тъй като тя не е била демонтирана и приведена в състояние за транспортиране. Ищецът е отправял устни покани до продавача да изпълни задължението си за предаване на вещна.становено е и това, че ищецът сключил на 21.06.2007 г. договора за отдаване под наем на закупения от него дизелов агрегат като е уговорил да предаде владението на вещта в едноседмичен срок от сключване на договора. Тъй като вещта не му е била предадена от продавача, той не е изпълнил поетото с договора задължение. Договорът за наем е бил развален поради невъзможността за изпълнението му и ищецът е заплатил уговорената в него неустойка в размер на 1000 лв.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил, че от неизпълнение на задължението на продавача да предаде вещта, купувачът е претърпял вреди – заплатена неустойка по неизпълнен договор, и е пропуснал ползи от неполучен доход от уговорения наем за вещта.
Касаторът релевира довод за наличие на предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, който мотивира с това, че с него е разрешен съществен материалноправен въпрос за момента, от който продавача е изпаднал в забава в противоречие с практиката на съдилищата, тъй като купувачът не е поканил продавача да предаде вещта.
Позовал се е на решение от 5.08.1998 г. постановено по ВДА № 31 /1998 г. и на решение от 27.06.1997 г. по МАД № 9/97 г. Предмет на тези решения са задължения за парични плащания, за които не е бил уговорен срок. Същите са неотносими към въпросът за изпадане в забава при продажба на движима вещ.
Въззивният съд е приел, че продавачът е изпаднал в забава от деня, в който купувачът е платил цената на закупената вещ, тъй като тогава е отправил и устна покана тя да му бъде предадена. Законът – чл. 84, ал. 2 ЗЗД и чл. 303 ТК не установяват формата, в която следва да се отправи покана, поради което тя може да бъде и устна. Касаторът многократно е бил канен да предаде вещта, което е установено с гласни доказателства, събрани по делото и неопровергани с други доказателства. В становището си по иска касаторът е заявил, че не е имал готовност да предаде вещта, тъй като не я демотнирал.
Същественият материалноправен въпрос относно изпадане в забава да се изпълни задължение за предаване на продадена вещ, не е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата, поради което не е налице основание за допускане касационно обжалване на възизвното решение. Договорът за продажба на индивидуално определена движима вещ е консесуален. Той се счита сключен с постигане на съгласие за продажбата на веща по определена цената. От този момент за продавача възниква задължението да предаде вещта, а за купувача да плати цената, поради което купувача е в забава от момента на сключване на договора. Наред с това той е бил поканен както в деня на сключването му така и няколко пъти след тази дата.
Съобразно извършената проверка не се установи да е налице релевираното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което такова не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 18.09.2008 г. по гр. д. № 1808/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: