О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 97
София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1537/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. А. С. и М. С. Т. срещу решение от 03.06.2009 г. по гр. д. № 2877/2005 г. на Софийски градски съд. С решението е обезсилено решение от 21.03.2005 г. по гр. д. № 1608/2004 г. на СРС, в частта с която съдът се е произнесъл по предявен от касаторите срещу Държавата иск за установяване, че ответникът не е собственик на УПИV-6 в кв. 254 по плана на гр. С., тъй като ищците са собственици на този имот на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу Държавата отрицателен иск за установяване, че Държавата не е собственик на УПИ * в кв. 254 по плана на гр. С. м. Центъра на основание давностно владение. Развит е довод за недопустимост на въззивното решение и за неправилност – касационни основание по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на чл. 280, ал.1 т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по касационната жалба тричленен състав на съдът ВКС, ГК, 1 г. о. взе предвид следното.
Касаторите са предявили срещу Държавата отрицателен установителен иск. Искали са съда да се приеме за установено, че държавата не е собственик на описания имот, поради което не е имало основание за съставяне на актове за държавна публична държавна собственост от 1997 г. и за частна държавна собственост от 2003 г. В обстоятелствената част на исковата молба са заявили, че се позовават на реституция на имота на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в сила от 1997 г. Позовали са се и на придобивна давност, която поддържат, че са упражнявали от 1998 г. – датата на издаване на заповед за деактуване на имота, като реституиран на новото основание – чл. 2 , ал. 2 ЗВСОНИ поради отнемането му без правно основание. С молба за уточняване обстоятелствената част на иска са заявили, че се позовават и на давност осъществявана от наследодателите им до 1952 г. върху част от отнетия имот.
С решение от 21.03.2005 г. по гр д. № 1608/21004 г. СРС е отхвърли иска като неоснователен, след като е приел, че ищците не са доказали наследодателите им да са били собственици на имота към 1952 г., когато е съставен акт за държавна собственост, тъй като в него е отбелязано, че имотът е принадлежал на благотворително дружество “М”. Намерил е за неоснователно и твърдението, че ищците са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение осъществявано от 1998 г. до предявяване на иска – 19.02.2004 г.
Въззивният съд е извършил проверка за допустимостта на първоинстанционното решение.
Приел е, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искания за установяване правата им на собственост върху имота и въз основа на това да отрече правото на собственост на Държавата върху него. Тълкувайки исковата молба е приел, че съдът е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост. След като е обсъдил и влязлото в сила решение постановено между същите страни по предявен от касаторите ревандикационен иск срещу Държавата за същия имот – гр. д. № № 3446/1992 г. на СРС и гр. д. № 1* е приел, че с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ищците върху спорния имот на основание реституция по чл. 1 ЗВСОНИ, поради което повторното предявяване на иск със същия предмет е недопустимо.
Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното решение. Той не е подкрепен и с изложение което да съдържа твърдение за наличие на някое от основанията за недопустим съдебен акт.
Основателен е доводът на касаторите, че с решението съдът се е произнесъл по процесуален въпрос относно допустимостта на иска, който е от значение за развитието на делото. Този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, която е последователна относно това, че е допустимо повторно предявяване на вещен иск, когато принадлежността на правото на собственост се претендира на различно основание от релевираното в предходния. Съобразно това е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2009 г. по гр. д. № 2877/2005 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 65 лв. на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. на ВКС за насрочване, а при неизпълнение на указанието – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.