Определение №237 от по гр. дело №4668/4668 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
N 237
 
София, 26.03.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 март  две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4668/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “К” “Я”, с. с. Осен, община Т., представлявана от управителя й Й. И. П. и от В. Велчев, действащ като ликвидатор на кооперация “Л”, с. Л. срещу решение № 165 от 01.08.2008 по гр. д. № 222/2008 г. на окръжен съд Търговище, с което е оставено в сила решение от 10.05.2008 г. по гр. д. № 321/2008 г. на районен съд Търговище, с което е отхвърлен предявения от касатора ревандикационен иск за ? ид. ч. от краварник, със застроена площ от 1829 кв. м. в УПИ *, в кв. 50 по плана на с. Н.. Развит е довод, че при постановяване на решението е допуснато неправилно приложение на закона, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Разрешеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация “С” О. гр. Т. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд извърши проверка за наличие на поддържаното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и намери следното:
 
Материалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл с въззивното решение е, че касаторите се легитимират като собственици на по ? ид. част от описаната стопанска сграда-краварник.
По делото е установено, че кооперация “Я”, с. О. е вписана в регистрира с решение от 12.03.1993 г. по ф. д. № 320/1993 г. Кооперация “Л”, с. Л. в ликвидация е вписана с решение по ф. д. № 240/1992 г. По делото не са представени доказателства, че идеални части от имота, предмет на иска, са внесени като имущество на кооперацията. Не е установено по друг придобили способ кооперациите да са придобили вещни права върху стопанската сграда.
Доводът на касаторите, че двете кооперации, като учредени от правоимащи лица, бивши членове на обединеното ТКЗС с. Н., са станали на това основание и правоприемници на правото на собственост на идеални части от стопанска сграда – краварник, която не е била разпределена от общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът е намерил за неоснователен. Съдът е приел, че на основание § 28, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ имуществото на прекратените организации е станало съсобствено между лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ. Ликвидирането на имуществото следва да се извърши от определени с решение на общо събрание на правоимащите лица, лица в петгодишен срок.
Съдът е намерил, че легитимирани да претендират вещни права върху спорния имот са правоимащите лица, а не и кооперациите създадени от тях, които по разпореждане на закона § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са прекратени и ликвидирането им е било възложено на ликвидационни съвети.
В резултат на следващо изменение на закона е приет § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, с който е постановено, че се прекратява дейността на ликвидационните съвети и на организациите по § 12, а активите и пасивите на прекратените организации са станали собствени на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Доводът за това, че решеният въпрос е от значение за точното прилагане нормата на чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ е неоснователен, тай като в производството по делото не е направено позоваване на този способ за внасяне на имущество в кооперациите и не са ангажирани доказателства, че е било извършено формиране делът на всеки собственик на обединената кооперация и преди окончателното разпределение имуществото в натура или пари, част от имащите право на дял са формирали воля за внасяне на дяловото си участие в кооперациите, ищци по исковете.
При извършената проверка не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 01.08.2008 по гр. д. № 222/2008 г. на окръжен съд Търговище.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top