О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 427
София, 20.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 30 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 25/2009 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. А. Г. срещу решение № 483 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 499/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което след като е отменено частично решение № 68 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 12/2008 г. на районен съд гр. З. е постановено друго по съществото на спора, с което е признато за установено по отношение на касатора и Р. В. Г. , че А. А. Ч., С. А. Т. , Х. А. Г. , Е. А. Д. , Р. А. Г. и Б. К. Г. са собственици на по 1/16 ид. част от дворно място с площ от 270 кв. м. с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда на 46 кв. м., който имот е включен в УПИ *, кв. 17 по плана на гр. Н. и касаторът и Р. Г. са осъдени да ревандикират тези части от имота на ответниците по иска. С решението е отменен и нот. акт № 1* том І, по н. д. № 174/2000 г. на нотариус № 1* съставен за извършено дарение от Р. Г. в полза на сина й касатора А. Г. на същия имот до размер на 6/16 идеални части.
Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното в частта, с която е отменен нот. акт № 58, т. І, рег. № 2* по н. д. № 173/2000 г., с който Р. Г. е била призната за собственик на целия имот на основание давностно владение.
Развит е довод за необоснованост на решението и неправилно прилагане на закона – чл. 79, ал.2 ЗС. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по предварителния въпрос за допускане касационно обжалване на въззивното решение настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Разрешеният съществен материалноправен въпрос с постановеното решение е за това, че касаторът не е придобил право на собственост върху имота на основание кратката придобивна давност, тъй като осъществяваното от него владение на основание правно основание – договор за дарение от 13.11.2000 г. не е било добросъвестно. Той е знаел че праводателката му Р. Г. не е собственик на целия имот.
От фактическа страна по делото е установено че дворното място, съставляващо парцел **** в кв. 17 по ЗРП на гр. Н., и построената в него полумасивна жилищна сграда на площ от 46 кв. м. са придобити от родителите на касатора по време на брака им. След смъртта на баща му А. А. през 1976 г., настъпила при действието на СК от 1968 г., притежаваната от него ? ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство е наследена от наследниците му от първа низходяща линия – неговите осем деца, едно от които е касаторът. В имота наред с преживялата съпруга са живели децата на наследодателя като те са го напускали след като са сключвали брак. В имота са останали да живеят преживялата съпруга и майка на касатора и той. През 2000 г. Гочева се е позовала на придобивна давност по отношение на целия имот е се е снабдила с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка. Същата година е дарила имота на касатора (н. а. № 1* от 13.11.2000 г. по н. д. № 174/2000 г.). Касаторът е построил в имота до старата жилищна постройка нова без строителни книжа на площ от 91 кв. м. Незаконното строителство е констатирано през 2003 г. С гласни доказателства е установено, че в имота са живяли и другите деца на Г. , че са го посещавали, държали са вещи в някои от стаите, както и че тя не е отблъснала владението на децата си и не е установила такова изключително за себе си. В този смисъл са обясненията дадени от нея по реда на чл. 114 ГПК.становено е и това, че тя не е подавала молба за снабдяване с нот. акт за собственост на имота на основание давностно владение – положеният подпис върху молбата не е на Г.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че Г. не е придобила право на собственост върху целия имот на основание давностно владение, тъй като не е осъществявала такова за себе си, не е отблъснала владението, осъществявано от останалите съсобственици и не е имала намерение да придобие имота за себе си. Извършеното от нея дарение в полза на касатора не е прехвърлило вещни права за идеалните части от имота, които принадлежат на ищците. То е породило транслативно действие само за притежаваната от Г. ? ид. част от имота. За неоснователен е намерен и доводът на касатора, че осъществяваното от него владение върху имота след сключване договора за дарение е било добросъвестно тъй като той не е знаел, че праводателката му не е собственик на целия имот. Изводът е обоснован с това, че касаторът е знаел, че Г. не е отблъснала владението на останалите си деца, братя и сестри на касатора, върху имота и не е установила такова за себе си, не е владяла и притежаваната от касатора част от имота, тъй като той е осъществявал фактическа власт върху тази част от момента на откриване на наследството до предявяване на иска.
Разрешението на същественият материалноправен въпрос е направено в съответствие с практиката на ВС и при точно прилагане на материалния закон, поради което не е налице основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
В изложението на касатора е направено общо позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е обосновано защо допускането до касационно обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
Касаторът не обосновава такова твърдение, поради което позоваването на нормата е само формално, поради което е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 483 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 499/2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: