О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 549
София, 26.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гр. д. година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. от гр. В. срещу решение от 23.10.2008 по гр. д. № 838/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1005/2007 г. на ВРС постановено по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, който е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона – чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 13 от 2007 г. Тази норма не е била в сила при предявяване на иска и неправилно по аргумент от нея съдът не е приел като писмено доказателство, установяващо правото на собственост, списък-декларация изготвен от деветнадесет физически лица, които са взели решение доброволно да създадат ТКЗС в с. Р. и да внесат в стопанството притежаваните от тях земеделски земи, които са описали в този частен документ. В изложението към жалбата се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, тъй като въпросът за доказателствените средства, с които може да се установява правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й, се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на въззивното решение в съответствие с релевираното основание за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, тричленен състав на І г. о. намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Посочените решения № 747 от 26.04.2002 г. по гр. д. № 1496/2001 г. и № 749 от 26.04.2002 г. по гр. д. № 1503/2001 г. на НКС, V г. о. са неотносими към довода за неправилно приложение на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията му от 2007 г., тъй като са постановени преди влизане в сила на тази редакция на нормата и правните изводи не са обосновани с нея.
Не може да бъде възприето твърдението за противоречиво решаване на въпроса за допустимите доказателства за установяване правото на собственост на земеделски земи към момента на обобществяването им, тъй като той се обосновава с различие в изводите, които са направени въз основа на нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в различните й редакции. Противоречива практика е налице, когато след прилагането на една правна норма при сходни правопораждащи факти се правят различни правни изводи. В случая различните правни изводи са изведени от различни редакции на нормата, което не означава противоречиво прилагане.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищцата не доказва наследодателят й да е бил собственик на заявените два земеделски имота, тъй като не установява придобивно основание за това. Твърдението, че дядо й ги е завладял около 1920 г. – 1921 г. и ги е владял до 1935 г., след което ги е владял баща й, не се установява с писмени доказателства от кръга на изброените в закона. Представеният списък-декларация съставен от физически лица за тяхно ползване, не съдържа данни за индивидуализиращите белези на имотите, за които наследодателят й е изразил воля да внесе в кооперативното стопанство. С приетата техническа експертиза също не са установени границите на заявените имоти, тъй като при оглед на местностите вещото лице е установило, че не съществуват топографски елементи, чрез които да се определят съществуващи граници. Поради създаване на блокове за обработване на кооперираната земята границите са били заличени. При преценка на представеното писмено доказателство съдът правилно е приложил нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията й след изменението с ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г., което е влязло в сила на 12.02.09 г. Искът е предявен на 07.02.2007 г. и съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК ( отм.) е взел предвид и това новонастъпило обстоятелство – изменението на приложимия за спора закон.
Въз основа на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2008 по гр. д. № 838/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.