О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 822
София, 03.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 828/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. Д. М. от гр. Р. срещу решение от 30.01.2009 г. по гр. д. № 872/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.10.2008 г. по гр. д. № 346/07 г. на Русенски районен съд. С решението е признато за установено по отношение на касаторката и М. Б. , че Д. Л. де В. , У. В. , Н. П. и К. В. и П. са собственици на дворно място с площ от 416 кв. м., заснето с пл. № 160 в кв. 111 по плана на гр. Р., с административен адрес ул. „Р” № 38, на основание реституция по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ.
В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Обосновава се с това, че материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл, е решен в противоречие с практиката на ВКС изразена в ТР на ОСГК № 1 от 1995 г. както и с постоянната практика.
Ответницата по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че от наследодателят на ищците А е бил отчужден на основание ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 416 кв. м., урегулирано в парцел **** гр. Р. и построената в него едноетажна жилищна сграда. След одържавяването сградата е преустроена в три самостоятелни апартамента, като два от тях І и ІІ са продадени от държавата на наследодателите на ответниците заедно с съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ държавата е била собственик на апартамент № 1 и дворното място.
Въз основа на това съдът е приел за установено, че тези права са реституирани по силата на закона на ищците.
Приел е от правна страна, че държавата е загубила правото на собственост върху дворното място поради реституирането му, поради което сключените от нея през 1997 г. договори с ответниците за продажба на идеални части от дворното място на основание ПМС № 235 от 19.09.1996 г. не са породили транслативно действие.
Касаторите поддържат, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправен върпрос от значение за изхода на спора – дали дворното място е запазило самостоятелно значение или след преустрояване на еднофамилната сграда в такава с три самостоятелни жилища, то се е превърнало в обща част по предназначение, поради което не може да бъде самостоятелен обект на гражданския оборот.
Въпросът, е решен от съда в съответствие със задължителната и постоянна практиката на ВКС.
Преустрояването на построената в имота еднофамилна сграда в такава с три апартамента, не създава задължение за собственика на дворното място и сградата при продажба на един самостоятелен обект в нея (в случая апартамент) да се разпореди и със съответната на него идеална част от дворното място. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС собственикът може да се разпореди със сградата отделно от дворното място.
Държавата се е разпоредила с два от апартаментите и съответното на тях право на строеж върху дворното място, но е останала собственик на дворното място. След като част от одържавената на основание ЗОЕГПНС сграда, обособена в апартамент и дворното място са заварени в нейния патримониум при влизане в сила на ЗВСОНИ, по разпореждане на закона – чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2, а след изменението, ал. 3 тези права са реституирани на наследниците на собственика от когото са отчуждени.
Разрешението на материалноправния въпрос е направено в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2009 г. по гр. д. № 872/2008 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: