О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 87
София, 06.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 30 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3033/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. А. Д. от с. Б. срещу решение от 28.02.2008 по гр. д. № 577/2007 г. на Смолянски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, наследник на М. А. Д., че М. Ю. Л. е бил собственик на нива с площ от 0.7 дка в м. “Д” в землището на с. Б., индивидуализирана и с граници, съставляваща имот № 0* по картата на възстановената собственост (КВС) от осма категория към момента на внасянето й в ТКЗС през 1958 г. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, за което се основава на две решения, постановени от ВКС и от ВАС.
Ответникът по касация в подадения отговор излага съображения, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение с обжалваем интерес право на собственост върху земеделски имот, поради което е допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено в производство по чл. 218з, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 208, ал. 1 ГПК.
Спорът за принадлежността на правото на собственост върху описания имот към минал момент е породен от това, че правото на собственост в съществуващи реални граници е възстановено на М. М. Л. с решение от № 1* от 22.05.2003 г. на ПК, а той го е дарил същата година на внука си М. Ю. Л.. Същият имот е възстановен от ОСЗГ (ПК) с решение № 72А от 12.01.1993 г. на наследниците на А. Х. Д. и въз основа на договор за доброволна делба от 31.05.2002 г. е поставен в дял на касатора и той упражнява фактическа власт върху него.
От фактическа страна е установено, че праводателите и на двете страни са декларирали притежаваните от тях имоти при приемането им за членове на ТКЗС като са ги описали с обща площ и местонахождение, без да са ги индивидуализирали с граници. В декларациите не са посочили да са придобили вещни права на деривативно основание.становено е, че емлячният регистър от 1949 г. е унищожен. Представено е доказателство и за това, че декларираните от А. Д. земи от 0.2 дка и от 0.5 дка в м. “Д” са били предоставени на основание замяна от комисията по тпс на лицето Ефендиев. С приета техническа експертиза е установено, че предоставените на това лице земеделски земи не са идентични със спорния имот. Експертизата е изпълнена след изслушване показанията на свидетелите, въз основа на което експертът е отразил, че две от границите на имота са безспорно установени, съществували са и преди образуване на ТКЗС и са топографски елементи – това са шосе и полски път. Тези две граници не са посочени за такива в протокола за замяна на имотите. Не са посочени като граници и от разпитаните свидетели на касатора.
Ищецът е поддържал, че правото на собственост е придобито от праводателя му на основание давностно владение. Касаторът е поддържал, че имотът е принадлежал на праводателя му А. Д. , без да посочи придобивно основание. Основал е твърдението си на косвено доказателство – протокол за замяна по т п с , от който се установява, че земи на Д. с площ от 0.2, 0.5 и 1.00 дка в м. “Д” са предоставени на Ш. Ефанинов.
По делото са допуснати и разпитани две групи свидетели, показанията на които съдът е обсъдил задълбочено. Основал е правните си изводи на онези от тях, които са убедителни, тъй като установяват кой е владял имота, предмет на иска, в какъв период от време и в какви граници. Свидетелите на ищеца безпротиворечиво посочват две от границите на имота, който е с триъгълна форма : главен път и черен път.
След съвкупна преценка на тези факти съдът е приел за установено, че имотът е бил собствен на праводателя на ищеца М. Ю. Л. преди образуване на ТКЗС. Съдът е констатирал, че свидетелите на касатора описват имота със съседи и между посочените граници не е нито един от топографските елементи, с които граничи спорния имот. Те не установяват начален и краен момент на владението. От това, че описват имота с четири граници (съседи) може да се направи извод, че имотът на праводателя на касатора е бил с различна от триъгълната форма и не е идентичен със спорния.
В изложението към касационната жалба се твърди, че не е налице спор за материално право между страните, тъй като възстановените имоти на наследодателите на страните не са идентични, тъй като са описани с различни граници, въпреки заснемането им в картата на възстановената собственост с един и същ номер. Този въпрос е посочен като съществен материалноправен въпрос – идентичността на възстановените имоти.
Доводът е неоснователен.
В полза на праводателя на касатора са издаден две решения на ОСЗГ първото е с № 10 от 16.08.99 г. и нито един от 23 възстановени имота, не е с площ от 0.7 дка и местонахождение м. “Д”. Следващото решение е с № 15 от 08.03.2002 г. В това решение възстановените земи са общо 55 на брой, имат нова номерация и под номер 25 е описан имотът, предмет на иска, като той е индивидуализиран с три граници, които са идентични с описаните в решението, издадено на наследниците на Л. , № 1* от 22.05.2003 г. Решението, от което касатора черпи права, е издадено на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ след извършено уточняване със заявителите на границите на земите, разположени в територии по чл. 18г, ал.1 ППЗСПЗЗ. Така извършеното изменение на решението за възстановяване на земеделски земи на наследодателя Д е породило спора за собственост на имота към минал момент.
Същественият материалноправен въпрос по принадлежността на правото на собственост е решен в съответствие с практиката на съдилищата и след задълбочен анализ на събраните доказателства и установените с тях факти, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Посоченото решения по гр. д. № 706/07 г. на ВКС е неотносимо към настоящия спор, тъй като спорът по него е породен от възстановяване на имоти, които са описани в различни местности. Решението по гр. д. № 309/2004 г. има за предмет обжалване на отказ на ОСЗГ да издаде скица за възстановен имот, а обжалваното решение има за предмет установителен иск за собственост на земеделска земя към минал момент, поради което не могат да се изведат аргументи от него за противоречива практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.02.2008 по гр. д. № 577/2007 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.