О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 179
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2903/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. Д. Ш., Г. Я. , П. Я. и А. Я. , чрез процесуалния им представител адв. С от Бургаска АК срещу допълнително решение № 48 от 24.03.2008 по гр. д. № 1053/2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на касатора за допълване на решението от 29.11.2007 г. по същото дело с намаляване на дарението направено в полза на В. Ш. със запазената част на касатора и по отношение на недвижим имот: 570/3062 ид. ч. от нива, съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Св. В. , по съображение, че при липса на упражняване правото по чл. 34 ЗН от надареното лице, то съдът намалява разпореждането съобразно разпоредбите на чл. 32 и 33 ЗН.
Срещу решението от 29.11.2007 г. по гр. д. № 1053/2006 г. на Бургаски окръжен съд е подадена касационна жалба от В. Д. Ш., ответник по иска по чл. 30 ЗН.
В. Ш. намира жалбата на П. Ш. за неоснователна.
П. Ш. и останалите касатори не са взели становище по жалбата на В. Ш.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационните жалби и констатира следното.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
І. По жалбата на В. Ш.
Касаторът поддържа, че при формиране на наследствената маса съдът не е взел предвид оказаното съдействие от страна на наследодателя Д изразяващо се във влагане на труд при построяване на къщата на сина му П. Ш. и гаража и стая в имота на дъщеря му В. Я. Разрешаването на този съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на касатора, че бащата е влагал свои средства за закупуване на материалите за построяване на описаните недвижими обекти на сина и дъщеря си. Приел е, че влагането на труд е действие на обичайно подпомагане на децата от родителите и не съставлява дарствено разпореждане с имущество по смисъла на закона.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем.
По разрешения материалноправен въпрос, че влагането на труд от страна на родителя при строителството на имотите на децата му не е дарствено разпореждане, има практиката на съдилищата и тя е последователна и безпротиворечива. Поради което твърдението за липса на такава е необосновано.
Касаторите не са въвели такива твърдения, че практиката по разрешения въпрос е погрешна и се налага отстъпването от нея и даване на ново разрешение с оглед точното прилагане на закона.
Съобразно изложеното не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на постановеното решение от въззивния съд от 29.11.2007 г.
ІІ. По жалбата на П. Д. Ш.,Георги Я. , П. Я. и А. Я.
Касаторите поддържат, че разрешеният материалноправен въпрос дали намаляване на дарственото разпореждане следва да се извърши само от единия от имотите, предмет на последното дарение или от всички, е от значение за точното прилагане на закона, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на допълнителното решение касационно обжалване.
Не е налице основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това въззивно решение. При постановяването му съдът е приложил правилно закона – чл. 32 и 33 ЗН като е съобразил това, че надареният не е упражнил правото си на избор установено с нормата на чл. 34 ЗН.
Посоченото основание по т. 3 на нормата се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по разгледания материалноправен въпрос или практиката е такава, че е наложителна промяната й. Развитите съображения в изложението към касационната жалба не дава основание за такава квалификация.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2007 г. и на допълнително решение от 24.03.2008 г. по гр. д. №1053/2006 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.