О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
София, 20.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 4386/2008 година.
Производството е образувано е по касационна жалба подадена от С. П. А. от гр. В. срещу решение от 03.06.2008 г. по в. гр. д. № 326/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 771/2007 г. на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката против Е. И. и С. С. иск за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в н. а. № 43, т. ІІ, рег. № 5* н. д. № 281/1999 г. поради това, че дарителката не е била собственик на имотите, предмет на договора.
Ответникът по касация С. Х. С. намира същата за неоснователна. Ответницата Е. И. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това, поради следното:
В касационната жалба са изложени основания за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК като се поддържа, че при постановяването му неправилно е приложен материалния закон – чл. 9а ЗН и материалноправния въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС изразена в ТР № 1 от 4.11.1998 г.
След проверка за наличие на поддържаната предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване върховният съд в настоящия си състав намира, че такава не е налице. Земеделските земи, предмет на иска, при образуване на ТКЗС са били собственост на общия наследодател С. С. смъртта му през 1964 г. той е оставил за наследници низходящи от първа степен: Петра С. Г. , И. С. И. , Г. С. И. и Х. С. И. Касаторката С. П. А. е наследница на починалата дъщеря на общия наследодател П, а ответницата Е е наследница Г, починал син на общия наследодател.
Материалноправният въпрос, разрешен с въззивното решение, е за това дали ответницата като наследница на починалия син на общия наследодател, наследява делът на съпруга си от реституираните земеделски земи, произхождащи от неговия праводател.
Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС е неотносимо към този въпрос, тъй като то е издадено във връзка с прилагането на чл. 9а ЗН. Тази норма изключва от кръга на наследниците по закон преживялата втора съпруга на наследодателя-собственика на земеделски имоти, когато бракът е сключен след като имотите са били включени в ТКЗС и от него съпрузите няма родени деца. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като праводателят на ответницата Г не е бил собственик на подлежащите на възстановяване земеделски земи, а те са били собствени на неговият баща.
При постановяване на въззивното решение материалноправният въпрос за призованите към наследяване лица не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2008 г. по в. гр. д. № 326/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.