О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 106
София, 08.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 28 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3339/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. И. И. от с. С. срещу решение № 874 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 350/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, в защита на материален интерес с цена над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съдът взе предвид следното:
Касаторът е ответник по предявен от Х. Т. и Д. Т. ревандикационен иск за недвижим имот съставляващ площ от 391 кв. м., която е част от парцел **** в кв. 5 по плана на с. С..
Касаторът е противопоставил довод, че този имот не е собствен на ищците, тъй като дворищно-регулационния план, с който имотът е придаден към парцел **** не е бил приложен. Позовал се е и на осъществявано от него давностно владение.
С решението, касиране на което се иска, въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 241/07 г. на К. районен съд, с което искът е уважен. Като съд по същество на спора, Пловдивски окръжен съд е обсъдил установените факти и е приел, че през 1960 г. е одобрен дворищно-регулационен план, с който за част от имот пл. № 34 е бил отреден парцел ****, към който е са били придадени 391 кв. м. от имот пл. № 35 на касатора с цел осигуряване лице на парцела. Собственикът на парцел **** И. Т. Г. е заплатил стойността на придадения имот на 2.07.1970 г. (квитанция № 1* от 2.07.1970 г.) и се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на придобития по регулация недвижим имот – н. а. № 28, т. ІІІ, н. д. № 866/1970 г.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че дворищно-регулационния план има непосредствено вещно действие, поради което с влизането на заповедта за одобряването му в сила Г. е станал собственик на придадения имот. Регулацията е приложена с уреждане на облигационното задължение за заплащане стойността на придадения имот.
Касаторът поддържа, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – моментът, от който дворищно-регулационния план се счита приложен, в противоречие с практиката на ВС на РБ изразена в ТР на ОСГК № 3 от 1993 г., в което е прието, че регулацията е приложена когато придаденият имот е заплатен и завзет.
Твърдението е неоснователно.
Материалноправният спор е разрешен от съда при правилно определяне и спазване на приложимия закон ЗПИНМ, действал към момента на влизане в сила на заповедта за одобряване на дворищно-регулационния план и уреждане на облигационното отношение възникнало от регулационните последици на същия. Дворищната регулацията се счита е приложена, когато са уредени сметките за придадения имот или той е завзет. Аргумент за това са разпоредбите на §106 и § 108 от ППЗПИНМ.
В случая стойността на придадения имот е заплатена и собственикът се е снабдил с нот. акт за собственост на имота придобит по регулация. С влизане в сила на заповедта за одобрение изменението на дворищно-регулационния план, с който спорният имот е придаден към за парцел ****, е настъпило непосредственото вещно действие на регулацията, поради което собственикът на имота, за който е отреден парцела е станал собственик и на придадения имот. След внасяне на паричното обезщетение определено за придадения имот в общината по реда на § 105 ППЗПИНМ и снабдяване с нот. акт за собственост за него е отпаднало относителното действие на регулацията. Процеса по прилагането й е завършен, тя е стабилизирана, поради което придаденият имот е станал част от парцел **** -34 и е престанал да бъде част от имот пл. № 35.
Поради това, не е било налице основание за изменение на дворищно-регулационния план, направено със заповед № 821 от 2. ХІ.1970 г., тъй като придадената площ, вече е имала статут на част от парцела, а не е била част от съседния имот пл. № 35.
ТР на ОСГК № 3 от 1993 г. е издадено по прилагане разпоредбите на чл. 32 и 33 от ЗТСУ, поради което е неотносимо към факти, осъществили се при действието на друг закон – ЗПИНМ.
Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 874 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 350/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: