О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 111
София, 16.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 3668/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Д. Р. от гр. С. срещу решение от 21.05.2008 по гр. д. № 214/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спора е решен по същество като е отменено първоинстанционното частично до размер на ? ид. ч. от заявеното право на възстановяване на земи и е отхвърлен предявения от касаторката срещу О. , гр. С. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване право на възстановяване върху ? ид. ч. от три имота: самозалесила се ливада с площ от 7 дка, в м. “В”; гора с площ от 2 дка в същата местност и гора с площ от 0.5 дка в м. “Т”, всички в землището на с. Г..
Ответникът по жалбата не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да отхвърли иска за признаване право на възстановяване на описаните земи за разликата над ? ид. ч. от тях, съдът е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба касаторката – ищца е заявили, че е наследник на Я. И. Г. , че той е бил собственик на описаните земи и че искат да й бъде признато правото на възстановяване на тях на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Въз основа на доказателствата по делото е установено, че земите са били съсобствени на Я. Г. и брат му Н. Г. при одържавяването. От това въззивният съдът е направил извод, че искът е основателен за ? ид. ч. от имотите, а за останалата ? ид. ч. е неоснователен, тъй като наследодателят й не е бил собственик на тези права.
Касаторката поддържа, че от доказателствата по делото е видно, че Н. Г. е починал през 1975 г. и тъй като не е бил женен и не е имал наследници от низходяща степен, тя и останалите наследници на Я. Г. са наследници и на Н. Г. , поради което имат право да им се възстанови изцяло правото на собственост върху заявени имоти. Този довод е развит за първи път в касационната жалба. В обстоятелствената част на исковата молба няма твърдение, че искането за възстановяване е направено от ищцата в качеството й на наследник на двамата братя, собственици на имотите.
Позовавайки се на наличие на доказателства по делото, че тя е наследник и на другия собственик на имотите, касаторката счита, че решението е постановено в противоречие на практиката на съдилищата, което е предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Представеното решение на основание чл. 284, ал. 3 ГПК, има за предмет спор за материално право към момента на предявяване на иска, а не установителен иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗДГФ, поради което е неотносимо към разрешения материалноправен въпрос, че ищцата е заявила, че черпи права от наследодателя Я съобразно това, искът е уважен до размера на притежаваните от него върху описаните имоти.
Не е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос, който да е съществен, поради това, че се отнася до изводите на съда за съществуването на правото на възстановяване на земи от горския фонд на конкретно посочен наследодател. Касаторите не са представили и решения, с които да се установи противоречива практика на съдилищата.
Установеното при извършената проверка по реда на чл. 288 ГПК налага извода, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 214/2008 г. на Софийски окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 от 21.05.2008
г. по гр. д. № 214/2008 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: