О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 7/2009
София, 12.01.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3612/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Срещу решение № 340 от 03.06.2008 г. по гр. д. № 266/2008 г. на Смолянски окръжен съд е подадена касационна жалба от Г. К. П. от с. О. с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му.
Ответникът по жалбата общинска с. „З” гр. Ч. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускате до касационно обжалване на въззивното решение, съдът взе предвид следното:
С решението по гр. д. № 266/08 г. Смолянски окръжен съд е отменил частично решението по гр. д. № 171/ 2008 г. на Ч. районен съд, в частта с която е било прекратено производството по иска за възстановяване на гори за разликата над 31.787 до 34.824 дка и е уважил иска на Д. П. срещу ОСЗГ гр. Ч. като е приел за установено, че ищецът има право на възстановяване право на собственост върху гора с площ от 3.037 дка в ревир „О” в землището на с. О., целия с площ от 13058,367 дка.
Със същото решение е оставил в сила първоинстанционното, с което искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗДГФ е отхвърлен по отношение на останалите гори, описани в исковата молба. Изводът за това е мотивирал с липсата на писмени доказателства установяващи, че наследодателят на ищеца е бил собственик на имотите и към 1947 г., когато са били национализирани. В мотивите на решението съдът е намерил, че ПМС № 1* от 1940 г. не е писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗДГФ.
С решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за относимостта и допустимостта на писмено доказателство, представено за установяване принадлежност право на собственост. В разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗДГФ е направено примерно, а не изчерпателно изброяване на писмените доказателства, които са допустими за установяване право на собственост върху гори към минал момент, поради което преценката на представените следва да се направи поотделно и при съпоставяне с останалите писмени доказателства. Даденото от него разрешение противоречи на приетото в решение по гр. д. № 135/2007 г. на районен съд гр. Ч.. Това е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разрешаването на въпроса за доказателствената стойност на писменото доказателство, на което са се позовали ищците –/1940 г. за определяне предмета на горското стопанство в землището на с. О. е съществен процесуален въпрос от значение при разрешаване въпроса за наличие на предпоставки за реституиране на гори. Произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона поради липсата на практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Такава практика не е създадена поради това, че с нормата на чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК въззивните решение постановени по тези искове бяха изключени от обхвата на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 340 от 03.06.2008 г. по гр. д. № 266/2008 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: