РЕШЕНИЕ
N 1169
София, 23.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 17 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. дело N 1209/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. , чрез пълномощника й адв. З от Пловдивска АК, срещу решение № 1* от 19.06.2007 г. по гр. д. № 2931/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 103 от 10.10.2006 г. по гр. д. № 1540/2005 г. на Пловдивски районен съд, като постановено по непредявен иск по чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с произнасяне по иска с правно основнание чл. 59 ЗЗД.
Касаторката поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и въззивният е следвало да го потвърди. Определената правна квалификация съответства на заявените факти и търсената с него защита. Моли решението да бъде отменено и съдът да се произнесе по предявения иск.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Посочената от ищците правна квалификация не обвързва съда. Той е служебно задължен да определи квалификацията на исковете, с който е сезиран след като обсъди установените факти поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед търсената от ищеца защита.
Ищците Р. В. С. и В. Н. С. са предявили срещу С. С. искове за присъждане на суми от 237.10 лв., представляваща цената на правото на строеж, отстъпено в полза на ответницата; 530 лв. – стойността на изработена от тях проектна документация за реализиране правото на строеж и 41783.40 лв., вложени средства за построяване на сграда в УПИ *, в кв. 36 по плана на с. В., община Б..
От фактическа страна са твърдели, че в полза на ответницата е било отстъпено от община Б. право на строеж върху описания общински имот за построяването на търговски обект – магазин и кафе-аперитив (договор от 20.03.2001 г.). Ищците са заплатили таксите по сключването на договора и стойността на отстъпеното ограничено вещно право.частвали са в построяването на сградата с предоставянето на средства и действия по организиране на строителството на сградата. Ответницата е заплатила част от строителните работи, като вложените средства от нея възлизат на 15661.00 лв. Ищецът В. С. е вложил средства на стойност 19889.50 лв., а ищцата Р, негова дъщеря, – на стойност 7000.00 лв. След построяването на сградата и пускането на обекта в експлоатация ищците са установили фактическа власт върху него и са го ползвали като свой. Били са в преговори с ответница, тя да им прехвърли правото на собственост върху сградата. Извършените от тях фактически действия като заплащане на такси и разноски по отстъпване правото на строеж в полза на ответницата, организиране неговото реализиране и заплащане на значителна част от стойността на вложените материали и труд в изграждането на сградата, определят като подобряване на притежаваното от ответницата право на строеж. Тъй като това е станало със знанието и без противопоставянето й те са добросъвестни владелци, поради което ответницата им дължи заплащането на увеличената стойност “ на вещта”.
Районният съд е отхвърлил иска като е приел, че по делото не е установено да са налице елементите от фактическия състав на чл. 72, ал. 1 ЗС. Ограниченото вещно право на строеж не може да бъде обект на действия за неговото подобряването. То се реализира с построяването на сградата, за която е учредено и се трансформира в право на собственост върху нея, което право възниква в имуществената сфера на носителя на ограниченото вещно право на строеж.
Въззивният съд е установил, че в исковата молба ищците не поддържат да са владели ограниченото вещно право. След оставянето й без движение за уточняване на основанието на исковете, с молба от 3.05.2007 г. ищците Р са заявили, че искат ответницата да бъде осъдена да им заплати вложените от тях в строежа средства, с които тя се е обогатила.точнили са също, че искът е предявен като частичен в размер на 1000 лв., от които 700 лв. за ищеца и 300 лв. за ищцата.
След преценка на заявените обстоятелства и събраните доказателства по делото съдът е приел, че предявените искове намират правно основание в чл. 59 ЗЗД и че първоинстанционният съд като се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 72, ал.1 и 3 ЗС, се е произнесъл по непредявени искове, поради което решението е недопустимо.
Касаторката поддържа, че съдът неправилно е приел, че ищците не са предявили искове по чл. 72, ал.1 и 3 ЗС. Както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в молбата за уточняване на иска, те са твърдяли, че претендират стойността на направените от тях подобрения, изразяващи се в реализирането със свои средства на отстъпеното в полза на ответницата право на строеж. Направили са и искане да им се признае право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на построената с техни средства сграда, до заплащане на вложените суми.
Доводът е неоснователен.
Ищците са поддържали в обстоятелствената част на исковата молба, че са осигурявали средства и са съдействали за реализиране на отстъпеното в полза на касаторката право на строеж. След построяване на сградата са установили фактическа върху нея. Твърдения за извършване на такива фактически действия са изложили и в молбата, подадена за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в която са заявили, че са предоставяли средства за построяването на обекта и че са организирали това строителство. Въпреки съществувалата между страните устна уговорка касаторката да им прехвърли правото на собственост върху сградата, до сключване на договор за продажба между страните не се е стигнало, поради което ответницата се е обогатила с предоставените средства без основание. При така заявените факти съдът е достигнал до обоснован извод, че касаторката е извършвала правните действия във връзка с реализиране на отстъпеното й правото на строеж за описания обект, а ответниците само фактически такива. В резултат на приемането от касаторката на предоставените й от ищците средства тя се е обогатила без основание за тяхна сметка, поради което правната квалификация на предявените срещу нея искове са по чл. 59 ЗЗД и не намират правно основание в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС.
Решението е постановено при правилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за касирането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 19.06.2007 г. по гр. д. №
2931/2006 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.