О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 5/2009
София, 12.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 4939/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. С. В. , И. С. В. , З. Г. С. , Е. В. К. , З. Я. С. и Л. П. Б. са подали касационна жалба срещу решение № 213 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 2748/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-то Д отд., с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 8145/06 г. и на основание чл. 208, ал.1 ГПК (отм.) е постановено друго по съществото на спора като е уважен предявения от К. Т. срещу касаторите отрицателен установителен иск, като е прието за установено по отношение на тях, че не са собственици на имот с площ от 740 кв. м., намиращ се в гр. С., ул. „520” № 12 и съставляващ част от имот пл. № 1* на основание реституция по ЗСПЗЗ. Поддържа се довод за недопустимост на решението и евентуално за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Обосновава твърдение и за липса на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е допустима.
Касаторите поддържат, че с решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дали подлежат на реституиране по реда на ЗСПЗЗ имот, придобит на основание замяна по реда на ЗТПС, с който е извършено разпореждане преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В подкрепа на твърдението за противоречива практика касаторите не са представили доказателства – влезли в съдебни актове постановени от съдилищата, в които противоречиво да се прилага нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
За да се произнесе по това дали е налице посочената предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение тричленен състав на ВКС, ІV г. о. взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна, че наследодателката на ищеца Т. Т. е придобила недвижим имот нива с площ от 1.3 дка в м. „А” в землището на гр. С. индивидуализиран и с граници на основание замяна извършена по реда на ЗТПС, за което през 1963 г. се е снабдила и с констативен нот. акт. След смъртта й имотът е преминал на основание наследствено правоприемство в патримониума на баща му Г. Т. , който през 1975 г. е дарил имота на ищеца, което е обективирано в нот. акт № 91, т. LXXXIII, н. д. № 116290/1975 г. Към този момент имотът е бил включен в строителните граници на населеното място и заснет с пл. № 8* по кадастрален лист 413 в м. „Х” в промишлената зона на града. Не е имало спор и за това, че преди извършване на замяната този имот е бил част от имот, собствен на наследодателя на ответниците С. Ответниците са заявили за въстановяване ниви между които и две нива с площ от 2.3 дка, в м. „Б” в строителните граници на Слатина-София, съставляващаи имоти пл. № 233 и 249 по кадастралния план от 1956 г. С решения от 15.10.1992 г. и от 18.12.1995 г. ОСЗГ е отказала възстановяване право на собственост върху тези имоти. Отказът е бил обжалван по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с решение по гр. д. № 879/1996 г. СРС е отменил отказа и признал на ответниците правото на възстановяване на две ливади в землището на с. С., м. Блато, съставляващи имоти пл. №№ 233 и 249 по кадастрален лист 413 към кадастралния план от 1956 г.
Въз основа на това решение е издадено друго от ОСЗГ № 6* от 25.05.1999 г. , с което е било възстановено правото на собственост върху имоти пл. № 233 и пл. № 249 в стари реални граници. Въз основа на решението е поискано и допуснато попълване на кадастралния план като възстантовените имоти са нанесени в плана и заснети с пл. № 1* и 1237 в кв. 79 по действащия план.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът на ищеца пл. № 834 е идентичен с част от възстановения на касаторите имот пл. № 2*ъвпадането е върху площ от 1.100 дка., което е отразено и в скица.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че придобитият от ищеца имот не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като с него е извършено разпореждане преди влизане в сила на закона, чрез дарение. Издаденото решение на ОСЗГ като постановено при пълно отсъствие на материалноправните предпоставки за реституция на имота е нищожен административен акт и не е породил правно действие, поради което касаторите не се легитимират като собственици на имота.
Не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като разрешеният материалноправен спор по прилагането на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е в съответствие с практиката на съдилищата, която е последователна и безпротиворечива.
В подкрепа на поддържания довод касаторите не са представили решения на съдилищата, в които дадените разрешения на този съществен материалноправен въпрос да са противоречиви. Те са направили позоваване само на решенията, постановени по предявения срещу тях иск от първа и въззивна инстанции. Противоречивото разрешаване на съществен материалноправен въпрос от двете инстанции, произнесли се по спора, с който са сезирани, не е предвидено като основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Законодателят е имал предвид когато наред с обжалваното решение е налице и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен спор е разрешен по различен начин. Доказателства за противоречиво разрешаване на този материалноправен въпрос касаторите не са ангажирали.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 2748/2007 г. на Софийски градски съд, ІV- Д отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: