О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София, 11.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 7 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 2681/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “Х” Е. , гр. Б. срещу решение от 24.03.2008 по гр. д. № 36/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 03.12.2007 г. по гр. д. № 74/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на община Б. сумата 19066.80 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на терен с площ от 227 кв. м. от УПИ * – П. парк на гр. Б., върху който е разположен закупен от касатора обект за обществено хранене, построен на основани чл. 120 , ал. ІV от ППЗТСУ(отм.), както и сумата 116.25 лв. мораторна лихва върху част от обезщетението в размер на 15112.15 лв. за времето от 21.09.05 г. до предявяване на иска – 21.02.07 г., законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и сумата от 720 лв., стойността на направените от ищеца деловодни разноски. С подадената жалба се атакува и определение от 14.12.2007 г., с което въззивният съд изменил решението си в частта за разноските и на основание чл. 192, ал. 4 ГПК ( онм.) е осъдил касаторът да заплати допълнително сумата от 95 лв., направени по делото разноски за вещи лица.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното.
Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по паричен иск с цена над 1000 лв. в законоустановения срок, поради което е допустима.
Касаторът поддържа, че основание за допускане на решението до касационно обжалване е разрешеният материалноправен въпрос относно основанието за възникване на задължението за заплащане на претендираната от ищеца – община Б. сума. Счита, че необосновано съдът е приел, че той е ползвал собствен на ищеца терен без основание, а не на основани договор за наем, в което правоотношение той е встъпил след като е закупил обекта от построилия го З. П.
За да е налице основание за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът следва да установи, че материалноправният въпрос, предмет на иска е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В случая ищецът е твърдял, че касаторът ползва имота без основание, поради което се обогатява със стойността на гражданските плодове, които собственикът би реализирал от него ако го отдава под наем. Съдът е уважил иска като е приел за установено, че между страните не е налице облигационна връзка, но касаторът е ползвал терена като е държал върху него закупеният от трето лице П. временен обект и е развивал стопанска дейност през исковия период.
Касаторът е поддържал, че между него и ищеца е налице договор за наем, който е бил сключен с неговия праводател П. , който е построил обекта. С оглед правилото на чл. 127 ГПК (отм.) касаторът е следвало да докаже, че правотаделят му е бил в облигационни отношения с общината и той със закупуването на стопанския обект е встъпил в това правоотношение, съгласно постигнатата от него и П. уговорка в т. 3 от договор от 14.04.2005 г. Той не е ангажирал доказателства за установяване на твърдяните от него факти.
Установената и възприета от съда фактическа обстановка съответства на направения от него извод относно основанието на възникналото задължение.
Материалноправният въпрос, който е предмет на иска – неоснователното обогатяване, е решаван безпротиворечиво от съдилищата. Касаторът не е ангажирал доказателства за установяване на факти, от които може да се приеме възникване на облигационно правоотношение между страните или съществуване на такова, в което той да е встъпил.
При извършената проверка на въззивното решение не се установи да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, поради което искането ще бъде оставено без уважение.
Частната жалба срещу определението от 14.12.2007 г. е неоснователна. При първоначалното определяне размера на направените разноски за водене на делото въззивният съдът не е взел предвид и тези за вещи лица, поради което по искане на ищеца е присъдил и тях, като размерът е определил пропорционално на този, в който искът е уважен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2008 по гр. д. № 36/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: