О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 132
София, 29.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5242/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. П. Й. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решение № 201 от 29.05.2008 по гр. д. № 39/2008 г. на Софийски градски съд, брачна колегия, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 182/2006 г. в частта, с която след като е прекратен бракът между касаторката и Р. А. Т. и упражняването на родителските права върху роденото от брака дете С на 17.02.2004 г. е предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични контакти с детето след навършване на 4 годишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с приспиване. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съществени процесуални норми поради това, че не са обсъдени по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК събраните по делото доказателства. С молба от 17.09.2008 г. подадена в изпълнение на дадените указания за посочване основание, на което се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, е заявено, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, т. 1 ГПК. Направено е позоваване и на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице поддържаните от касаторката предпоставки за това.
За да обоснове предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК страната твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС изразена в решение на ОСГК № 20 от 5.03.1984 г.
Не е налице поддържаното основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна. Такава е установената с постановления на Пленума на ВС на РБ при действието на Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт (ЗСВл.). Тълкувателното решение, на което е направено позоваване е постановено при действието на ЗУС, поради което не е задължително за съдилищата. То служи само за ръководство на съдилищата.
Не е налице е поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касаторката е направила само формално позоваване на нормата, без да обоснове, с какво разрешеният материалноправен въпрос за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, по отношение на роденото от брака им дете, би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. От фактите по делото не е установено здравословното състояние на детето да е в отклонение от нормалното и до обосновава специфични грижи. Не е установено и бащата да не е добър родител или да има особености в характера или поведението, които ще повлияят отрицателно при отглеждането и възпитанието на детето. При разрешаването на този въпрос е направена съвкупна преценка на установените факти и режимът е определен в съответствие с тях и обичайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 29.05.2008 по гр. д. № 39/2008 г. на Софийски градски съд, брачна колегия в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 182/2006 г. в частта за определяне режим на лични контакти на бащата Р. Т. с детето С. родена на 17.02.2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.