Р Е Ш Е Н И Е
N 865
София ,12.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на десети ноември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1926 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
В. Г. К. е подал касационна жалба срещу решение № 77 от 15.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 49 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. на Пловдивския районен съд, 20 състав и е отхвърлен предявеният от него против Л. Р. С. иск по чл.240 ЗЗД за левовата равностойност на 2 200 щ.д. или сумата 5 074 лева с падеж 30.06.2001 г. по договор за заем от 25.12.2000 г. В касационната жалба се правят оплаквания за материална неправилност на решението и необоснованост на фактическите и правни изводи.
Ответника Л. Р. С. не е депозирал възражение, но в съдебно заседание оспорва касационната жалба и навежда доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 28.01..2008 г. и е изтекъл на 28.02.2008 г., а жалбата е подадена на 27.02.2008 г.с вх. № 4* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният от В. Г. К. против Л. Р. С. иск по чл.240 ЗЗД за левовата равностойност на 2 200 щ.д. или сумата 5 074 лева с падеж 30.06.2001 г. по договор за заем от 25.12.2000 г. защото е намерил , че не е установено наличието на каузално правоотношение изразяващо се постигнато съгласие между страните и получаването на сумата по записа за заповед . Счел е, че не следва да се кредитират показанията на П. К. , която е съпруга на ищеца предвид забранителната разпоредба на чл.133, б. “в” ГПК/отм./ . Обсъждайки доказателствата е приел че наличието на договор за заем не е установено , поради което е отхвърлил както главния иск ,така и предявеното с акцесорно право за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Настоящия състав намира решението за правилно и инвокираните доводи в касационната жалба за несъстоятелни.
Основателно е посочено, че представеният запис на заповед от 25.12.2000 г. с издател Л. Р. С. не отговаря на изискванията на чл.535 вр. с чл.536, ал.1 от Търговския закон и не е редовен, поради което не представлява обективира елементите на именованата така ценна книга. В конкретния случай в записът на заповед не е посочено мястото на издаването му и място на плащането , поради което същия е недействителен. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради което основанието за издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записът на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито пък да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения. Когато записът на заповед се издава за изплащането на един съществуващ дълг, изпълнението на задължението по него не се подчинява на правилата, които са установени в гражданските закони за сделката между страните, защото той изключително зависи от своята форма, която създава менителнично задължение. Този запис на заповед не може да служи като доказателство за съществуване на друг дълг по договор за заем. Когато обаче като обезпечение за такъв договор е издаден запис на заповед , то представените доказателства , че задължението по записа е изплатено е доказателство за погасяването на задължението по договора за заем. Обратната зависимост обаче не е налице . С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска решението следва да се потвърди.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 77 от 15.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Пловдиския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: