Р Е Ш Е Н И Е
N 830
София , 06.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1809 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
И. Ж. М. е подал касационна жалба срещу решение № 428 от 29.11.2007 г. по гр.д. № 624 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 35 от 8.06.2006 г. и решение № 42 от 16.05.2007 г. , постановени по гр.д. № 593 от 2004 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявените искове за връщане на дадените в залог вещи поради нищожност на заложното право върху тях, т.е . дадени без правно основание , на второ място поради погасяването му по давност , прави се и искане за връщане на вещите като едновременно с това залогодателя се задължава да изпълни насрещното си задължение. Прави общи и схематични оплаквания за неправилност на атакуваното решение.
Ответника Ц. Н. К. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея в срока по чл.218в, ал.3 ГПК/отм/ започнал да тече на 27.12.2007 г. и изтекъл на 27.01.2008 г., а касационната жалба е подадена на 28.01.2008 г. с вх. № 240 в рамките на определения законен срок.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Добричкия окръжен съд е потвърдил първостепенното решение и е отхвърлил предявените от И. Ж. М. срещу Ц. Н. К. субективно и обективно съединени искове за връщане на дадените в залог вещи поради нищожност на заложното право върху тях, на второ място поради погасяването му по давност и не е увагжил искането за връщане на вещите като едновременно едновременно с постановяване на задължението на залогодателя да изпълни насрещното си задължение .
По делото е установено безпротиворечиво , че И. М. е получил от Ц. К. заем в размер на 2000 щ.д. през месец април на 1998 г., който се е задължил да върне в срок от 45 дни.говорена е и лихва в размер на 1% от сумата или 200 щ.д. Обезпечил е вземането си като е предоставил на К. собствените си златни накити като залог .
При тези данни въззивният съд е намерил, че договора е действителен , независимо , че към датата на сключването му е действала разпоредбата на чл.10 , ал.1 ЗЗД забраняваща да се сключват сделки в чужда валута. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД нищожната уговорка за връщане на заема във валутата в която е получен е заместена от императивната норма на чл.10, ал.1 ЗЗД или заема е следвало да счита уговорен в левовата равностойност на 2 000 щ.д. Това е мотивирало съда да приеме, че договора е валиден и предоставеното обезпечение по него в залог на предадените на кредитора движимите вещи е гарантирало изпълнението на действително задължение . Получените от ответника златни накити като залог за предоставеният кредит са получени от ответника по силата на действителен договор , а не без правно основание , поради което въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.26, ал.4 ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД.
По делото е бил установен безпротиворечиво и факта, че сумата от 1 800 щ.д. е била върната на ответника.
Ответника от своя страна е подържал че на 12.03.2004 г. е получил и остатъка от сумата в размер на 200 щ.д. при което е върнал предоставените му в залог златните накити. Съдът е приел за установено само обстоятелството за погасяване на заема , тъй като е налице признание на ответника на неблагоприятен за него факт, но не е кредитирал възражението за връщането на заложените вещи. Останало е само задължението за заплащане на договорената лихва от 200 щ.д. Приел е обаче за недоказано възражението за връщането от него на златните накити. В същото време е намерил, че ответника не дължи връщането им , тъй като падежа на това задължение настъпва след издължаването на кредита ведно с договорените лихви.
Добричкия окръжен съд е разгледал и твърдението на ищеца за погасяване на задължението по кредита по давност и го е намерил за неоснователно. Счел е че датата на падежа на задължението е 15.05.1998 г. и съгласно чл.114 ЗЗД от 16.05.1998 г. започва да тече пет годишния давностен срок , който изтича на 17.05.2003 г. Преди това обаче на 1.04.2003 г. ищеца по време на очна ставка по образуваното следствено дело пред държавен орган е заявил, че ще върне дължимите още 400 щ.д. , включващи остатъка от задължението 200 щ.д. и договорената лихва в размер на 200 щ.д. С това признание е прекъснал давностния срок съобразно разпоредбата на чл.116, б. “а” ЗЗД и е започналада тече нова давност. Признание по смисъла на закона е налице тогава, когато се признава съществуването на едно задължение към момента на признанието. Признанието в случая съдържа изявление за съществуването на вземането на кредитора. При това положение правилно е посочил , че връщането на заложените вещи не се дължи тъй като те обезпечават цялото вземане – чл.157, ал.1 ЗЗД.
Разгледал е и направеното искане за постановяване на едновременно връщане на вещите и изплащането на обезпеченото с тях задължение , т.е. предоставянето на остатъка от дълга. Добричкия окръжен съд е посочил, че не е налице фигурата по чл.90, ал.1 ЗЗД даваща тази възможност, поради което е отхвърлил тази претенция. .
Неоснователна е жалбата и по отношение на допълнителното решение, с което е отхвърлен иска за заплащане равностойността на движимите вещи- златни накити , предоставени в залог. Това задължение тежи само когато се дължи връщането на вещта, и тя не се намира у длъжника. В конкретния случай както се подчерта по-горе не е настъпил падежа на задължението за връщане на даденото хпо кредита обезпечение.
Постановеното решение е правилно , допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал . Неговото произнасяне е съответно на предявеният иск , тъй като се обляга на въведеното в исковата молба спорно материално право, очертано с фактическите обстоятелства и направеното искане. Решението съответстващо на приложимата материално правна норма, поради което е правилно е следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 428 от 29.11.2007 г. по гр.д. № 624 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: