Р Е Ш Е Н И Е
N 1015
София ,17.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на петнадесети декември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 3048 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК/отм./.
ДП”С” е подало касационна жалба срещу решение от 5.07.2007 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на Софийски градски съд, Четвърто “в” отделение , в частта ,с която е определена окончателната продажна цена на апартамент № 19, жил. бл. “Н”, вх. “А”, ет.8 , ж.к. Лагера”, ул.”Д”, гр. С., ведно с прилежащия му таван № 19 и припадащите се общи части на сградата и от правото на строеж върху терена върху който е изграден. В касационната жалба навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон в частта, с която е определена продажната цена на апартамента в размер на 36 896 лв. отговаряща на строителната стойност на обекта към 25.08.1998 г. и ответницата ищца е осъдена да доплати сумата 6 294, 55 лв . без лихвите по чл.24 от договора.
Ответника С. Д. К. не е взела становище по подадената касационна жалба. В съдебно заседание за нея се явява адвокат Ж, който оспоправ жалбата и излага доводи в подкрепа на касирания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу решение , което в обжалваната част е неблагоприятно за нея, в законовия тридесет дневен срок, който е започнал да тече от 15.11.2007 г. , а жалбата е подадена на 10.12.2007 г. с вх. № 3* към която е представено и допълнение от 14.08.2008 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Софийски градски съд е уважил иска на С. Д. К. и е обявил по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателен , сключеният между нея и ДП”С” предварителен договор от 15.08. 1996 г. за покупко – продажба на жилище , представляващо апартамент № 19, жил. бл. “Н”, вх. “А”, ет.8 , ж.к. Лагера”, ул.”Д”, гр. С., ведно с прилежащия му таван № 19 и припадащите 12,30% общи части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху терена върху който е изграден. Касатора е взел становище за отхвърляне на иска като е направил възражение за неизплащане на договорената цена, както в частта за авансовите вноски, така и окончателната цена. Неплащането на цената е условие по чл.24, ал.2 от договора , обуславящо неговото прекратяване. При уважаване на иска е заявил евентуално искане за заплащане на действителната строителна стойност на жилището към датата на предаването му, както и обезщетение в размер на лихвата за забава на плащането на окончателната цена , уговорена в чл.24, ал.1 от него.
Въззивният съд след като се е изследвал наличието на необходимите елементи от фактическият състав на предварителният договор , а именно страни, индивидуализиран предмет и цена е посочил, че спора е съсредоточен във въпроса за размера на договорената и определяема цена и коректното й изплащане от страна на купувача.
Посочено е, че при анализа на уговорките относно стойността на жилището следва да се вземе предвид, че сключеният предварителен договор има характеристика и на договор за изработка . Този възгледс се споделя и от настоящия състав.
На 15.08.1996 г. между ищцата С. Д. К. и ГУСВ, който е праводател на ДП”С” е сключен договор за финансиране, изграждане и прехвърляне на посочения по-горе апартамент. В т.7 от договора е уговорена прогнозна пазарна цена на имота съгласно Наредбата за базисните пазарни цени за квадратен метър, която е била определена в размер на 42 000 нед. лв. ведно с ДДС. Първата вноска от 30% е била в размер на 1 291 478 лв. и е следвало да бъде внесена до 26.08.1996 г., втората вноска е в размер на 413 826 и следвало да се издължи до 30.12.1996 г. , а всяка следваща се вноска е била равна на втората вноска, коригирана с индекса на инфлацията и се е дължала всяко тримесечие, а се е изплащала в предходния тримесечието месец от 15 до 30 число. Относно изпълнение на договора и внасянето на цената от ищцата е изслушано заключението на в.л. Вера А. Х. , която е установила, че са изплатени всички авансови вноски. Това вещо лице е посочило окончателната цена на жилището формирана към датата на предаване на строежа и изработването на ценообразуваето на 28.08.2000 г. Спора, който е предмет на разглеждане и от съда е дали ищцата дължиш доплащане към този момент или към датата на която е договорено предаването. По делото е представено и заключението на в.л. Петрана В. Я. , с което е определено, че при спазване на уговорения срок в договора за завършване на обекта 25.08.1998 г. стойността на жилището би била 36 896 лева.
Въззивният съд е посочил, че страните са постигнали съгласие по начина на определяне на цената. Те са се споразумели в договора , че към датата на уговореното завършване на обекта 25.08.1998 г. ще се извърши рекапитулация на строителството и ще се определи окончателната цена на жилището. СГС се е съобразил с клаузите на договора и не е зачел представеният анекс от 15.08.2000 г. в която е предложено предоговарянето им защото не е бил подписан от К. Съобразил се е и със смесеният характер на сключеният договор, обективиращ едновременно предварителен договор за продажба и договор за изработка при който съгласно чл.266, ал.2 ЗЗД поръчващия носи риска от поскъпване на материалите и работната ръка ако забавянето на строежа се дължи на негова причина. Ако обаче забавата не е по причина на поръчващия, то изпълнителя поема риска от поскъпването . Именно съобразявайки се с характера на договора и като такъв за изработка е намерил, че след като не е установено , нито пък е въведено като твърдение, че забавата при осъществяването на строителството се дължи на поръчващия, то риска следва да се понесе от изпълнителя и цената следва да се определи към договорената дата за изграждането на жилището . Този аргумент е мотивирал въззивният съд да приеме, че окончателната цена на жилището следва да се определи към 25.08.1998 г. и на тази база е определил сумата, която купувача следва да доплати.
Настоящия състав споделя изцяло разсъжденията на въззивният съд и намира за неоснователни въведените оплаквания в касационната жалба.
Предмет на разглеждане е договор със смесена правна характеристика, създаващ облигационна обвързаност по договор за изработка – изграждането на бъдещата вещ от ДФ”С“ срещу заплащане на определено възнаграждение и задължението да се сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху изработеното жилище. Последното задължение за изпълнителя настъпва след изграждането на вещта и възникването й като обект на собственост, годен предмет на вещно правен договор. С оглед характера на предварителния договор, включващ и клаузи по договор за изработка се определя и цената му . Дори ако беше фиксирана глобално , а не както в случая при предвиден механизъм за нейното определяне, то тя представлява размера на възнаграждението по договора за изработка, което може да бъде коригирано, щом като през време на изпълнението му цената на материала или на работната ръка се е изменила – чл. 266, ал. 2 ЗЗД. При това положение правилно и при условията на чл.157 ГПК/отм./ е чрез заключение на техническа експертиза въззивният съд е установил строителна стойност към момента в който е договорено предаване на готовото жилище и я е съобразил с авансово внесените суми . Купувача е следвало да заплати възнаграждението което съответствува на насрещното задължение на изпълнителя да му престира трудовия резултат като му прехвърли правото на собственост на построения жилище чрез сключване на окончателен договор. Тази възможност възникнва след като изпълнителя е станал собственик на жилището, т.е. след като го е реализирал като обект . В случая обаче е следвало да се прецени и забавата, която се дължи на изпълнителя , при която риска от поскъпването на материалите и труда следва да се понесе от него. При постановяване на решението са били обсъдени приобщените доказателства и съдът се е съобразил с въведените твърдения и възражения на страните .
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 5.07.2007 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на Софийски градски съд, Четвърто “в” отделение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: