Р Е Ш Е Н И Е
N 797
София ,20.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1574 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
С. о. е подала касационна жалба срещу решение № 208 от 1.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 7.05.2007 г. по гр.д. № 919 от 2006 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение и е осъдена С. о. да заплати на основание чл.59 ЗЗД вр. с чл.61, ал.3 ЗЗД на “П” ЕООД сумата 49 847,64 лева , ведно със законната лихва върху нея , считано от 31.05.2006 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 3 391 лева.
Прави оплакване, че касираното решение е недопустимо и алтернативно навежда доводи за неговата необоснованост и материална неправилност. Прави се искане за отмяната му и решаване на спора по същество ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.
Ответника “П” ЕООД е взел становище по жалбата и оспорва наведените с нея доводи за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена в срока по чл.218в, ал.3 ГПК/отм./ от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
“Промкооп” ЕООД е поискал да бъде осъдена С. о. да заплати стойността на извършеният от тях ремонт на улица “В” , която тангира с имота им, който притежават с н.а. № 88, т.01, рег. № 2* н.д. № 82 от 2005 г. Стойността на ремонта е в размер на 49 847,64 лв. за каквато сума е реализиран от изпълнителя “Г”ЕООД по сключен договор от 5.11.2004 г. Претендирал е присъждане на разноските и лихвите.
Посочил е ,че в имота се осъществява дейността “стоково тържище” за което им е дадено разрешение , видно от У-ние № 57 на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Това доказва твърдението, че улицата се ползва и за осъществяване на търговската дейност на дружеството, тъй като по нея преминават стоки и други товари, включително такива за съхранението на които се изисква равна и гладка настилка. По улицата се превозват и бутилираните от съседните дружества газове под високо налягане, в т.ч. и ацетилен, което налага особено внимание при транспорта и равно пътно покритие. Навел е доводи, че в коритото на Владайската река се извършва снегоразтоварването, поради което улицата се ползва и от тежките верижни машини , необходими за тази дейност.лицата обслужва и другите стопански субекти и граждани , които имат имоти на нея и които ползват услугите на търговските дружества.
Ищеца е установил с гласни доказателства лошото състояние на пътната улична настилка, покрита с дупки и неравности, което е граничило с липса на пътно покритие. Това състояние се е наблюдавало от 1996 г. Доказал е, че е отправял множество сигнали до район “П” и С. о. с молби за поправка на силно повреденото улично платно. Кмета на район “П” също е сигнализирал С. о. , посочвайки , че улицата се нуждае от основен ремонт .
По делото е било безспорно обстоятелството, че ищеца е сключил договор с “Г”ЕООД на 5.11.2004 г. както и че сумата , която се претендира е доказана от сключеният между възложителя и изпълнителя двустранен протокол за приемане – предаване на 14.12.2004 г. и представлява стойността на ремонта. Вещото лице Л. Г. е установил, че стойността на ремонта отговаря на средните пазарни цени на подобно строителство.
Софийски градски съд е отхвърлил иска защото е приел, че се касае до незаконен строеж ,тъй като липсват съответните одобрени строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение съгласно § 4, т.42 от СР на ЗУТ, които са необходими при извършването на основен ремонт . Счел е ,че се касае до ремонт , който предпоставя посочените строителни документи и че работата е извършена и в свой интерес, поради което е квалифицирал иска по чл.61, ал.2 ЗЗД и го е отхвърлил.
Въззивният съд е отменил решение и е осъдил общината да заплати сумата, представляваща стойността на престацията – строителство по сключената търговската сделка заедно с ДДС , ведно с лихвите, разноските. Иска е преквалифициран по чл.59 ЗЗД като е отчетено , че улицата е общинска собственост и че извършеният ремонт е авариен предвид активното ползване на улицата за превозване на стоки , опасни товари и преминаване на хора. Намерил е ,че квалификацията следва да се определи по чл.59 ЗЗД защото поначало задължението да се отремонтира улицата, която е публична общинска собственост тежи изцяло върху ответника – чл.16, ал.1 от Закона за общинската собственост.становено е имуществено разместване без правно основание при което е налице обедняване у ищеца, възникнало от същия юридически факт, от който се е обогатила общината. При тези данни е намерил, че иска е основателен за предявената сума, която отговаря на обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на касатора- ответник. Улицата представлява публична общинска собственост по смисъла на чл.140 от Конституцията и § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.3 , ал.2, т.1 ЗОС. Съгласно чл.16, ал. 1 ЗОС обектите общинска собственост се подържат и ремонтират от общината , в качеството й на собственик като необходимите средства се осигуряват от общинския бюджет . Тази дейност е изцяло нейно задължение , поради което целево и специално за това се предвиждат средства .
Отговорността и задълженията на С. о. са насочени и към самия ищец, който е ползвател на тази публична общинска собственост, поради което и иска намира своето правно основание в разпоредбата на чл.61, ал.3 ЗЗД тъй като предприемайки ремонта , дружеството осъществява чуждо задължение въпреки липсата на активност на носителя му и в свой фактически интерес, който се изразява с използването на терена- публична общинска собственост по предназначение. В този случай отношенията се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване защото обедняването на ищеца е съответно на обогатяването на ответника и произхожда от един и същи юридически факта.
Постановеното решение е правилно , допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал . Неговото произнасяне е съответно на предявеният иск , тъй като се обляга на въведеното в исковата молба спорно материално право, очертано с фактическите обстоятелства и направеното искане. Решението е допустимо и съответстващо на приложимата материално правна норма.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 208 от 1.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: