РЕШЕНИЕ
N 903
София 01.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО
отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа
докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2093 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК/отм./.
В. С. Т. , Е. Х. Т. и С. С. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 25 от 13.02.2008 г. по гр.д. № 503 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67 от 17.07.2007 г. , постановено по гр.д. № 265 от 2005 г. на Девинския районен съд и е уважен предявеният от Д. лесничейство , гр. Д. ревандикационен иск за иглолистна гора с площ от 10 дка, представляваща имот № 1* в м. „Харманчетата“ и иглолистен горски имот с площ от 9 дка в м. „Корията“ и двете в землището на гр. &.. Правят оплакване за материална неправилност на решението и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения , субсумирани в хипотезата на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ при преценка на доводите и възраженията на страните.
Ответника Д. лесничейство , гр. Д. е представил възражение , в което оспорва изцяло касационната жалба като развива подробни съображения в подкрепа на изводите, направени в касирания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея в срока по чл.218в, ал. З ГПК/отм/ започнал да тече на 20.02.2008г. и изтекъл на
23.03.2008 г., а касационната жалба е подадена на 28.02.2008 г. с вх. № 946 в рамките на определения законен срок.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Смолянския окръжен съд е уважил предявеният от Д. лесничейство , гр. Д. против В. С. Т. , Е. Х. Т. и С. С. Т., като наследници на С. С. Т. ревандикационен иск за иглолистна гора с площ от 10 дка, представляваща имот № 1* в м. „Харманчетата“ и иглолистен горски имот с площ от 9 дка в м. „Корията“ и двете в по КВС на землището на гр. &. защото е счел, че физическите лица не са установили правото на собственост върху възстановените им по реда на чл.14, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. В решението е посочено, че съгласно чл.24, ал.2 от Закона за горите, Държавните лесничейства осъществяват управлението на държавния горски фонд , охраната и контрола върху горите и земите от него и на горите по чл.14 д от Закона за горите , редакция 1997 г., което обуславя и тяхното правомощие да предявят ревандикационният иск за държавните гори.
Спорните гори са били възстановени на С. С. Т. по реда на чл.14, ал.2 от ЗВСГЗГФ с решение на Областната комисия и се намират в рамките на айлак „Чилийте “ и айлак „Кючук- добролу“. , т.е. летните планински пасища . В решението е посочено , че правният статут на айлаците е уреден още в Закона от 1904 г. в който е упоменато , че те са д. собственост. Присъединяването на Родопите към Княжество България става през 1912 г. В чл. З и чл.4 от Закона за горите/ редакция от 1922 г./ е уредено, че горите и земите в айлаците са д. собственост. Границите на айлаците се определят от специално назначена Комисия, чийто констатации се утвърждават от Министерския съвет. За местността „Доспат“ тази комисия е била назначена с ПМС № 37 от 17.08.1922 г. Тази комисия е съставила карта за горите в района на ревир „Доспат дагъ“ от която се установява, че там няма частни гори. Действително горите са били възстановени на ответниците по реда на чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ от оторизираната за това Областна комисия, чийто решения не подлежат на обжалване . Този административен орган обаче не е имал право да възстанови по този ред в полза на частните заявители гори , които са д. собственост. В този смисъл въззивният съд правилно е извършил косвен съдебен контрол върху нейното решение и не го е зачел като произнесено извън рамките на компетентността на Комисията.
Постановеното решение е правилно , допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал . Решението съответстващо на приложимата материално правна норма, поради което е правилно е следва да се остави в сила.
По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.
РЕШИ
ОСТАВЯ в сила решение № 25 от 13.02.2008 г. по гр.д. № 503 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: