Решение №76 от 18.3.2015 по нак. дело №96/96 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

София, 18.03.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2384/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба от В. С. П., А. В. П. и М. В. П. за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното по настоящето дело определение, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 12044/2013 г. по описа на Софийски градски съд. Молителите поддържат че съдът не се е произнесъл по цялото им искане, не се е произнесъл по поставените от тях на разглеждане процесуално-правни и материално правни въпроси.
Ответникът по молбата „К. А.”, чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. В., счита молбата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:
Молбата е допустима като подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
По реда на чл. 250, ал.1 ГПК съдебен акт може да бъде допълнен само ако съдът не се е произнесъл по цялото заявено от страната искане. В случая подобна пълнота не е налице. По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав се е произнесъл с определение № 478/29.07.2014 г. Формулираните от жалбоподателите правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, са обсъдени във връзка със сочените от тях основания по чл. 280, ал. ГПК и в контекста на данните по конкретното дело. Обстоятелството, че някои от въпросите са били уточнени и преформулирани при постановяване на определението, не сочи на непълнота на същото по смисъла на чл.250 ГПК – съгласно указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС Върховния касационен съд може да уточни и конкретизира поставения от касатора въпрос при произнасянето си по реда на чл. 288 ГПК. С определението, чието допускане се иска, съставът на ВКС е изразил пълно и ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдържащото се в молбата по чл. 250 ГПК искане сочи, че с нея се цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, с обратен резултат, което е недопустимо.
Поначало, според правната доктрина и съдебната практика, необсъждането на всички доводи и немотивирането на съдебния акт не обосновава непълнота на решението, а е обстоятелство, което съставлява основание за отмяната му по реда на обжалването. В ГПК обаче не се съдържат правила за осъществяване на редовен инстанционен контрол върху определението по чл.288 ГПК, то е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. С. П., А. В. П. и М. В. П. молба по чл. 250 ГПК за допълване на определение № 478, постановено на 29.07.2014 г. по гр.д.№2384/2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top