3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 25.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5410 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по подадената от Д. К. М. от [населено място] молба за отмяна на решение №I-30/04.03.2014г., постановено по гр.д.№1623/2013г., поправено с решение №490/15.05.2014г., постановено по гр.д.№1623/2013г. от Първи въззивен състав на Окръжен съд-Бургас, с което С. И. П., Н. В. П. и В. В. П. са осъдени да предадат на Г. Р. Б. владението върху 30 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 58356.506.106 с площ от 476кв.м. с административен адрес: [населено място], [улица], както и на решение №32/23.05.2013г., постановено по гр.д.№64/2012г. по описа на Районен съд-Царево. Поддържа, че е наследник на В. Р. М., която е била съсобственик на процесния имот със своята сестра и ищец в производството Г. Р. Б., като този имот е предмет и на висящо производство за делба, развиващо се пред Районен съд-Царево. Поради това поддържа, че съдебното производство не е водено при участие на всички заинтересовани лица, което счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо правния му интерес да иска отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като вследствие нарушаване на съответните правила наследниците на В. Р. М. са били лишени от възможността да участват в делото. В подкрепа на тезата за наличие на правен интерес от искането сочи, че според наследниците на В. Р. М. претенцията на Г. Б. е несъстоятелна, тъй като в действителност претендираните 30 кв.м. са собственост на С. П. и нейните деца.
В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата Г. Р. Б. изразява становище, че същата е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното:
Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ГПК молба за отмяна на посочените в ал.1 основания може да подава заинтересованата страна, т.е. участвало в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от Д. К. М., който не е участвал като страна в производството по гр.д.№1623/2013г. на Бургаския окръжен съд, нито в производството по гр.д.№64/2012г. на Районен съд-Царево, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното в молбата основание за отмяна, а именно чл.303, ал.1, т.5 ГПК /по този ред отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска само лице, което е участвало в производството по делото/.
Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице – между молителя и страните в производството по гр.д.№1623/2013г. на Бургаския окръжен съд, респ. гр.д.№64/2012г. на Районен съд-Царево не е налице необходимо другарство в поддържания в молбата смисъл, тъй като спорното правоотношение не е неделимо, нито влязлото в сила решение може да бъде противопоставено на неучаствалия в производството съсобственик. В молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи противопоставимост на силата на присъдено нещо на влязлото в сила въззивно решение спрямо молителя по смисъла на чл.304 ГПК, поради което следва да се приеме, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. К. М. за отмяна на решение №I-30/04.03.2014г., постановено по гр.д.№1623/2013г., поправено с решение №490/15.05.2014г., постановено по гр.д.№1623/2013г. от Първи въззивен състав на Окръжен съд-Бургас, както и на решение №32/23.05.2013г., постановено по гр.д.№64/2012г. по описа на Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА Д. К. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. Р. Б. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: