О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
София, 16.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 193/2009 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК
С решение № 257 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 296/2008 г. Габровски окръжен съд е оставил в сила решение по гр. д. № 375/08 г. на Севлиевски районен съд от05.09.2008 г., с което е допуснато да се извърши делба между димитър маринов П. и Ц. Т. И. на недвижим имот – УПИ * в кв. 18 по плана на с. Б., община С. и построената в него жилищна сграда на площ от 84 кв. м. при права ? за Д. П. и ? за Ц. И.
Недоволен от решението е останал касатора Ц. И. и го обжалва с довод за необоснованост на извода, че допуснатият до делба имот не е бил предмет на сключен между страните договор за доброволна делба на наследствено имущество от 23.06.2003 г. и неправилно прилагане нопрмата на чл. 75, ал. 1 ЗН. Твърди се още, че наследодателката М е починала 2001 г. , т. е. преди праводателката по алеаторния договор И. К. , починала 2003 г. Задълженията по договора са изпълнявани от касатора, но не и от наследникът Д, син на М. И. от предходен брак, което не е обсъдено от съда и съобразено при определяне правата на страните в съсобствения имот. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на твърдението, че решението не е съобразено със практиката на съдилищата, за което са представени две решения.
Ответникът по касационната жалба намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
При преценка за наличие предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване настоящият състав на ВКС намери следното:
За да допусне делба между страните на описания имот, съдът е приел за установено, че той е придобит по време на брака между наследодателката и касатора чрез сключени договори за продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане през 1983 г. и 1992 г. По това време страните, купувачи по договора, са били в брак, поради което имотът е станал семейна имуществена общност. Възникналата съсобственост върху него след смъртта на М. И. не е била прекратена със сключения договор за доброволна делба, тъй като този имот не е бил предмет на договора. Той е имал за предмет апартамент и гараж в гр. С.. Записаното в края на договора, че с него: …” са уредени всички въпроси относно наследственото имущество”, не променя предмета на договора, а той е описаните в него имоти. Развитият пред въззивния съд довод, че поради изпълнение на договора за издръжка и гледане от касатора след смъртта на съпругата му само от него, то имотът не е станал семейна имуществена общност, е намерен за неоснователен, тъй като придобиването на вещни права върху него е станало приживе на наследодателката и по време на брака между съпрузите.
Въз основа на горното съдът намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Решението не е постановено в противоречие на посочените решения № 1* от 13.01.1997 г. на ВКС и по гр. д. № 226/2000 г. на РС Дулово, в които се приема, че задължението за издръжка и гледане е неделимо и трябва да се изпълнява цялостно, общо и ежедневно в размерите, съответстващи на нуждите.
Алеаторните договори са сключени от касатора с родителите му през 1983 г. за ? от имота и 1992 г. за другата ? от имота и със сключването им за касатора е възникнало задължение за изпълнение на поетите задължения. Изпълнение на задължението е дължала и съпругата му, тъй като имотът е станал семейна имуществена общност. Поетото задължение е изпълнявано от задължените лица съвместно до 2001 г., когато почива наследодателката. Имотът, като придобит по време на брака, е станал семейна имуществена общност. Извършеното изпълнение на задълженията само от касатора след смъртта на съпругата му до прекратяване на договора поради смъртта на праводателката през 2003 г. не рефлектира върху обема и вида на придобитите вещни права върху имота. Даденото разрешение на тези съществени въпроси не е в противоречие с постоянната практика на ВКС, както и тази на съдилищата, поради което не са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В съответствие с трайната практика на ВКС и постоянната на съдилищата е разрешен и въпросът за това, че имотът, предмет на делба, не е бил предмет на сключения договор за доброволна делба на 23.06.2003 г.
Договорът за доброволна делба следва да се сключи в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, която е условие за неговата валидност – чл. 35, ал. 1 ЗС. Той трябва да съдържа съществените елементи, които са страните, предмета и правните последици, които страните целят със сключването му.
Имотът в с. Б. не е посочен и включен като предмет на договора за доброволна делба, поради което в него не е обективирано намерението и волята на страните да прекратят съсобствеността и на този съсобствен имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 296/2008 г. Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.