4
РЕШЕНИЕ
№ 92
София, 01.04. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:Жанин Силдарева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по подадена от Х. И. И. /заместен в хода на делото от процесуалните си правоприемници В. Х. И. и Н. Х. Д./, Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н. /заместен в хода на делото от процесуалния си правоприемник М. Д. Н./, М. Д. Н., И. Д. Н. и Г. И. И. молба за отмяна с вх. № 1013868/26.03.2012 г. на влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд. Молителите твърдят, че това решение противоречи на влязлото в сила решение № 23 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 675/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о.
Молба за отмяна на същото влязло в сила решение с вх. № 1013867/26.03.2012 г. е подадена от Г. А. И. и Б. А. И. /последният, като непълнолетен при подаване на молбата е действал със съгласието на майка си А. А. И./. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
От ответниците по молбите за отмяна [фирма] изразява становище за недопустимост, а по съществото – за неоснователност на молбите; от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е изразено становище; спрямо третото лице-помагач [фирма] делото е прекратено с определение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1100/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., поради липса на правоприемник след проведено производство по ликвидация.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
1. По молбата за отмяна с вх. № 1013868/26.03.2012 г., подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК:
С определение № 64 от 18.02.2014 г. молбата е приета за допустима като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решението от 23.03.2007 г. по гр. д. № 6924/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и [фирма], при участието на трето лице помагач [фирма] /в ликвидация/, искове за установяване право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място]. Прието е, че имотите са отчуждени по ЗПИНМ /отм./, поради което не са налице предпоставките за възстановяване на собственост по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Молителите считат за неправилно това решение като противоречащо на влязлото в сила решение № 23 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 675/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С последното са обезсилени решението от 01.11.2010 г. по гр. д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд и оставеното с него в сила решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд, а производство по иск за собственост на имотите, предявен от [фирма] срещу молителите, е прекратено. Сочат, че решението е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, като в мотивите е прието наличие на незаконно отнемане на имотите и основание за реституция при условията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Според посоченото от молителя основание за отмяна на влязлото в законна сила решение – чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. Данните по делото сочат, че, като е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд, чиято отмяна се иска с настоящата молба, съставът на ВКС по гр. д. № 675/2011 г., ІІ-ро г. о., не се е произнесъл по съществото на повдигнатия материалноправен спор, а е обезсилил обжалваните пред него решения поради липса на правен интерес от исковата молба – изложил е съображения, че дружеството разполага с документи за собствеността си, а като ответник по предходното дело [фирма] е трябвало да изчерпи всичките си възражения. След като решението не е по съществото на спора, то не са налице условията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Освен това следва да се добави, че мотивите към съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да обосноват поддържаното от молителите основание за отмяна. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
2. По молбата за отмяна с вх. № 1013867/26.03.2012 г., подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК:
Молителите са наследници на един от първоначалните ищци Г. И. И., починал на 18.08.2008 г. преди приключване на делото на 30.12.2008 г., когато с определение № 169 от същата дата по гр. д. № 4295/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд.
Молителите твърдят, че няма надлежно уведомление до съда за смъртта на наследодателя им, поради което и не са конституирани в процеса и не са участвали в същия, с което са засегнати техните права и законни интереси, както и че молителят Б. Ас. И. по това време бил малолетен, което изисква прилагане нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. За приключилото без тяхно участие съдебно производство узнали на 20.02.2012 г. от постановеното на същата дата решение по гр. д. № 675/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по което участвали като страна, макар и без упълномощен процесуален представител и без да са се явявали по делото. С оглед изложеното считат, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на основанието, въведено от молителите, започва да тече от узнаване на решението. Твърдението е, че за влязлото в сила на 30.12.2008 г. решение молителите узнали на 20.02.2012 г. и в рамките на тримесечния срок – на 26.03.2012 г., подали молбата за отмяна.
С определение № 64 от 18.02.2014 г. произнасянето по възражението на ответника [фирма] за просрочие на молбата е отложено до прилагане на гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд, гр. д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд и гр. д. № 675/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. При извършената проверка след прилагане на делата се установи следното:
С определение от 05.03.2009 г. гр. д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд /л. 35 от делото/ като процесуални правоприемници на Г. И. И., починал на 18.08.2008 г., са конституирани настоящите молители. Към този момент Б. А. И. е бил малолетен, поради което е разпоредено призоваване на Агенцията за правата на детето, СО «В.», от където на 07.10.2009 г. е постъпило становище /л.135/. За съдебното заседание на 12.10.2009 г. новоконституираните страни са били предовно призовани – призовките са получени от тяхната майка А. А. И. на 06.04.2009 г. /л.л. 38 и 39 по гр. д. № 2892/2008 г./. В следващото заседание на 08.03.2010 г. са представени копия от решението по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд и и определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по гр. д. № 4295/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. /л.л. 139-152/. Следователно, най-късно на 08.03.2010 г. молителите са могли да узнаят, при полагане на дължимата грижа /вж. определеине № 20/01.02.2011 г. по гр. д. № 12/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, за наличието на влязлото в сила решение, чиято отмяна искат. Следователно доводът им, че са узнали за него едва на 20.02.2012 г., не се подкрепя от данните по делото. Подадената на 26.03.2012 г. молба за отмяна е извън рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е просрочена. Като недопустима, тя ще бъде оставена без разглеждане.
Ответникът [фирма] е направил искане за присъждане на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 400 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие № 0085405 от 12.02.2013 г. Според данните по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение, при положение, че молбата за отмяна е разгледана в открито заседание, възлиза на 2 428.06 лева, определен съгласно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес 98 903.43 лева /1/4 от данъчната оценка по гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд, която е по-ниска от цената на иска по гр. д. № 6924/2004 г. на същия съд/. Ето защо неоснователно се явява възражението на молителите по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на сторените от другата страна разноски и същите следва да бъдат присъдени в пълния им размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Х. И. И. – заместен от процесуалните си правоприемници В. Х. И. и Н. Х. Д., от Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н. – заместен от процесуалния си правоприемник М. Д. Н., от М. Д. Н., И. Д. Н. и Г. И. И. с вх. № 1013868/26.03.2012 г., за отмяна на влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд, поради противоречие с влязлото в сила решение № 23 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 675/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Г. А. И. и Б. А. И. с вх. № 1013867/26.03.2012 г., за отмяна на влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. И., Н. Х. Д., Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н., М. Д. Н., И. Д. Н., Г. И. И., Г. А. И. и Б. А. И. да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин лв./ лева.
Решението е окончателно, а в частта с характер на определение, с която без разглеждане е оставена молбата за отмяна с вх. № 1013867/26.03.2012 г., може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: