О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
София 29.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 21 декември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 378/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 23.07.2008 г. по гр.д. № 1375/06 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 08.02.2006 г. по гр.д. № 60/04 г., с което е признато за установено по предявения от Е. Д. Н. отрицателен установителен иск, че Б. В. Б. и Б. Д. Б. не са собственици на апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. ”С”, на шестия етаж в жилищен блок № 3* вх. А, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.81 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 29 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В срока по чл. 285 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Б. В. Б. и Б. Д. Б., приподписана от техния пълномощник адв. А. К. , в която са изложени подробно оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържат, че в нарушение на задължението си по чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, както и че в нарушение на чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./ не е обсъдил задълбочено графологическите експертизи и не е дал мотивиран отговор защо не възприема особените мнения, изразени по разширените съдебно – технически експертизи. Според касаторите въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по приложението на цитираните процесуални норми в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Т.12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 5/ 13.02.1980 г., решение № 3* от 26.12.1969 г. по гр.д. № 2365/69 г. на ІІ г.о. ВС, решение № 2* от 08.07.1982 г. по гр.д. № 1798/82 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр.д. № 1521/03 г. на ВКС.
От ответницата по касация Е. Д. Н. е постъпило писмено становище, в което сочи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
За да намери предявеният отрицателен установителен иск за собственост за основателен, въззивният съд е приел, съобразно наведеното в исковата молба твърдение, че нот. акт № 40, т.LХХVІІ, дело № 14937/97 г. за покупко- продажба на недвижим имот, по който ищцата фигурира като продавач, не е подписан от нея, поради което договорът е нищожен поради липса на съгласие и не е прехвърлил правото на собственост върху купувача Ц. Л. Д. Оттук е направил извод, че и последващите разпоредителни сделки с имота не са произвели вещнопрехвърлително действие и ответниците не се легитимират като собственици на имота в качеството си на купувачи по последния договор за покупко- продажба, сключен на 29.12.2001 г.
При разглеждане на делото в двете инстанции спорът между страните се е концентрирал върху установяване автентичността на подписа на продавача в нот. акт № 40/1997 г., за което са били назначени еднолична съдебно – почеркова експертиза, дала основно и допълнително заключение, тройна експертиза, чието заключение е подписано с особено мнение от едно от участвуващите вещи лица и нова тройна съдебно- графологическа експертиза, изготвено от други вещи лица, подписана също с особено мнение от един от експертите. Въззивният съд е възприел изводите на мнозинството вещи лица и е отхвърлил особените мнения по съображения, че са дадени от експертите, посочени от ответниците и че обяснението относно различията между изследвания подпис и сравнителния материал е незадоволително.
Доколкото в касационната жалба и изложението към нея жалбоподателите са се позовали както на задължителна съдебна практика на ВКС ( ТР № 1/ 2000 г. и ППВС № 5/80 г./, така и на решения на ВКС по конкретни дела (незадължителна практика), настоящият състав приема, че допускането на касационно обжалване следва да се преценява и с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, макар това основание да не е изрично посочено в изложението.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че повдигнатият в касационната жалба процесуален въпрос, касаещ преценката на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица, е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./, според която решаващият съд не е длъжен да възприеме заключението на експертизата, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците му, като го цени във връзка с останалите доказателства по делото. В случая при наличието на две групи вещи лица, дали противоположни становища, въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, че подписът не е положен от ищцата, като е обсъждал заключенията изолирано от останалите доказателства по делото. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 23.07.2008 г. по гр.д. № 1375/06 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 102 лв.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му за открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: